Къде отиде спокойният живот?
Къде отидоха разумните и смели хора?
Как парите движат днес конците…?
Защо е тъй противен днес света?
Къде отидоха законите, правата, желанието за живот?
Българийо, Българийо, родино моя, как искаш да съм горда с теб?
Когато нищо зло не се наказва!
Когато убиец не лежи в затвора,
а продължава улиците да кръстосва, за поредните си жертви!
Ура, Ура, Българийо, ура!
Че ти си мойта хубава страна…
На всеки ъгъл некролог,
във всички паркове надрусани хлапета,
по кръстовищата катастрофи!
Ура за беззаконието в теб, родино…
Как да се гордея с теб?
Пиян шофьор хлапе убива,
забулва следователя с пари
и хоп, хлапето е виновно,
и плаща му дори щетите по колата…
Ура, ура, Българийо, ура!
Има ред за тез, които страдат!
Как искаш, мила ми родино, да работят младите за теб?
Когато пишлемето,
чийто татко кара мерцедес,
заема работното място,
за което учил си ти пет години,
а той завършил е едвам и средно?
Ура, Българийо, че ни погубваш млади!
Че в град голям, изпълнен с много злоба,
да те бъде страх на разходка вечер да излезеш…
Да не те залеят я с киселина, да не ти забият я пък нож в гърба…
Или пък разни наркоманчета, принудила ги свойта НЕ лека съдба… да те заровят жива в калта…
Ред, законност, справедливост, това го няма в нашия живот…
Пари, оръжие и злоба – това те прави днес над всичко, безсмъртие и свобода, това, да, това ти дава…
Ура, ура, Българийо, ура!
Надя
Събота 19/09/2009г
© Надежда Петкова Все права защищены