В моя делник липсва...
Беше вечер.Бавно вървях по улицата,като мразовитият вятър вееше множество снежинки направо в лицето ми... Но аз не усещах нищо-нито жестокия студ, нито силния вятър,бях някъде другаде... Бях с приведена глава,а от очите ми бавно се стичаха полузамръзнали сълзи. Бе минал половин час,откакто се разделихме.Не бях на себе си. В съзнанието ми със скоростта на светлината преминаваха най-различни мисли. увствах се много самотен, имах усещането, че всички са ме изоставили. Повдигнах глава и погледнах напред,ослушах се... всичко наоколо беше притихнало. Уличните лампи хвърляха бледожълта светлина и това още повече натъжи, наоколо нямаше жива душа - дори нито една кола. Извенднъж усетих в себе си голяма празнота...да,няма го вече човека, когото толкова много обичам, той си бе отишъл!
Веднага си зададох въпроса как ще живея от сега нататък.Вече няма да има кой да ми казва "Обичам те", няма кой да идва всеки ден до у нас само и само да ме прегърне и целуне...
Няма го човекът ...