В пустинята

9 июл. 2007 г., 09:57

Эссе

1153 0 1

Още един ден от сивотата на ежедневието минава. Дори не съм си мръднала пръста да направя деня ми малко по-розов, но не защото ме мързи, а просто от умора.
Уморих се да се лутам в пустошта и да викам, а никой да не ми отговаря. Вървя по пясъчните дюни сама и се надявам да срещна приятел, но те се появяват единствено и само под формата на мираж. Дори и когато се спъна няма кой ръка да ми подаде, няма дори и слънцето усмивка да ми подари. Тук-там се мята някой кактус, забиващ тръни в сърцето ми. А ужасяващия пясък отброява времето до края на дните ми.

В пустинята

Свързани произведения

Комментарии

Предложения