Отворих очи с усещането, че нещо се е променило... С усещането, че някак всичко е ново, без още да съм разбрала какво всъщност се случва... Започнах с обичайните неща, но всичко ми се струваше някак необичайно, някак странно. Дори поздравът на кученцето ми, който получавам всяка сутрин за добро утро, беше сякаш напълно различен. Какво се случваше с мен? Дали не бях сънувала нещо, което не можех да си спомня? Защо се чувствах по този странен начин? Точно в този момент не можех да си отговоря на тези въпроси.

    Както всеки ден се приготвих за работа и излязох от вкъщи.  Беше облачно... Помислих си: „Ето за това се чувствам по този начин, просто днес явно няма да бъде моя ден.” Усмихнах се, вярвайки, че съм разбрала какво се случва, но си нямах и най-малка идея какво ме чака в края на деня. Минах покрай същите съседи, които виждах всеки ден. Поздравих ги. Те ми отвърнаха...

    Какво става с мен?...

    С риск да стана параноичка си помислих, че и тук, в поздрава на познатите лица има нещо различно. Започнах да чувствам някакво безпокойство. Всичко това не беше нормално. И не е заради лошото време, когато винаги се чувствам като друг човек. Сега имаше смесени чувства на страх, на щастие, на любопитство към непознатото... Какво толкова важно ме очакваше днес, че да предизвика такива примеси на чувства в мен?

   Нямах повече време да мисля за това. Трябваше да продължа с обичайните си задачи, като едновременно с това трябваше да прогоня милионите мисли и догадки от ума си. Да... Имаше нещо необичайно във всичко, сякаш целия свят се е променил за секунда, но аз прогоних мисълта за това. Може би, защото просто се страхувах от отговора, който се крие зад тези толкова непознати чувства за мен.

   Денят отмина бързо, както всеки друг. Прибрах се вкъщи, почти смазана от работа. Телефонът ми звънна. Беше Той. Макар да мислех, че това е нещо мимолетно, бях щастлива да чуя гласа му. По-късно щяхме да се видим. Усетих се, че това страшно много ме радва. Мисълта, че ще ме прегърне, че ще ме погледне с топлите си очи. Тогава осъзнах... Просто се бях влюбила, но досега не исках да го приема. А днес беше денят, в който осъзнах и признах пред себе си, че е така. За това всичко е различно, за това имах усещането, че всичко около мен се е променило. Защото най-накрая отключих чувствата, които бях зазидала дълбоко в мен от страх да не ме наранят отново.

   Най-накрая разбрах, какво се случва... Започвах нещо ново, което предизвикваше страх, но и щастие в мен. Започвах нова страница от живота си, но не сама. Да, светът наистина вече е различен, защото в моя свят отново имаше любов.

  П.П. Посвещавам това на една много добра моя приятелка, която намери щастието и любовта в очите на своя приятел.