Може би още нищо не съм видяла от живота... Може би ми предстоят още много, много изпитания и преживявания... както красиви, така и обезкуражаващи... такива, които те карат да се замислиш в смисъла на своя живот. Може би вече всичко ми е предопределено... просто трябва да го изживея...
И ето... отново съм сама, търсеща и вярваща... Опиянена от размисли и мечти, реални преценки и истини... объркана... такава съм си. Лутам се в себе си, целя да намеря своята същност и да изживея живота си максимално добре. Но времето, в което се лутам и търся най-правилните решения, аз може би пропускам едни от най-хубавите мигове в живота си...
Преди време бях песимистично настроена към това, че мога да бъда обичана и искана... че някой може да се влюби в мен така, както аз бих се влюбила. Защото аз съм много любвеобилен и всеотдаен човек. На всеки, докоснал съзнанието ми, давам по малко от сърцето си... независимо дали той ще ми даде от своето... Търсих, вярвах и накрая намерих човека, който си мислех, ...