В ТЪРСЕНЕ НА РАДОСТТА
Няма по-голямо благо от това да умееш да се радваш на живота, но без допълнителен допинг, като алкохол и наркотици, например. Да си успял да запазиш онова детско чувство на учудване от всеки детайл или явление в света, който ни заобикаля. Да се възхищаваш от величествените върхове на планините; от волния полет на орела; от затрогващата любовна песен на славея; от успокояващия шепот на листата; от омайващото ухание на кадифената тъмночервена роза; от вечното ромолене на нежната като милувка река, даряваща живот, но и отнемаща живот; от играта на слънчевите зайчета, в клоните на дърветата и още толкова прекрасни чудеса, които Майката Природа ни предлага.
Ами трогващата и извисяваща душата музика, която някой е приел от Божествения свят и я е предал на нас, за да осъзнаем колко красив може да бъде животът, стига да го поискаме?
Колко много хора са загубили способността си да се радват и да обичат искрено и чисто! Боли ме за тях. Иска ми се да можех да ги излекувам и ...