СтрахувАХ се...
Страхувах се, страхувах се много при мисълта, че не мога да изпитвам вече истински чувства. Страхувах се като опознавах хората. Страхувах се като виждах всички тия големи човеци. Страхувах се, защото не можех да намеря своето място... защото всеки ден губех вярата си в нещо... защото не исках да излизам никъде... защото не виждах смисъл вече в много неща... защото на улицата не се разминавах с ХОРА, а с просто някакви хора... защото не виждах 'човека' вече в много хора... защото в един миг всички станаха просто хора...
Страхувах се тогава (), но сега вече не!
Сега не ме е страх, защото срещнах истински хора (и не просто хора, а ХОРА)... защото всичко доби нов, друг смисъл... защото отново повярвах, но по съвсем различен начин... защото усетих себе си! Не ме е страх, че отново вярвам, защото вече виждам искрени очи, истински души... защото вече чувам искрени думи, истински мнения... защото вече виждам не само хора около себе си, а приятели, които наистина ме карат да бъда щастлива. :)
Вече виждам истински усмивки :) !
Опознах различни характери, хора в истинския смисъл на думата. Тези хора ме обичат не за друго, а заради мен самата... Понякога ми е трудно дори и да го разбирам, защото до сега съм живяла в 'лудия свят на големите хора', които са ми изкривили мисленето и са ми погубили вярата. Не обвинявам никого, но е факт - Селото раждала 'големи хора'... Тук срещнах земни хора, не с големи самочувствия, а с големи сърца!
Благодарна съм за всичко! Благодаря, защото съм много щастлива!!!
А и знам, че всичко, което се случва, се случва не случайно... и във всичко, което става, има нещо много хубаво, ако пък не, то значи, че има нещо хубаво... :) УСМИВКА :)
"!"
30.06.2010
© Гюлджан Джебирова Все права защищены