Лятна вечер...не се описва тя тъй лесно с думи.
А за чувствата, които носи тя, да не говорим...
Облаци сиви плуват в тъмното небе, както моряци в обширното море. Щурчета пеят, но сякаш чуваш и нещо друго...гласът на самотата...но от онази приятната, която те кара да се чувстваш свободен, кара те да се замисляш. А това става вечер най-често...Защо ли?
Вятърът хладен подухва и листата на дърветата шумят, сякаш и те искат да ти кажат нещо.
Когато погледнеш нагоре, какво виждаш?
Някои хора виждат само небе, с няколко облачета и тук-там някоя звезда...
Но други...те виждат същото, но не съвсем. Различни са усещанията и мислите, които хората имат.
,,А какво прави тази вечер толкова специална?"-ще запитат някои.
Хм, как биха отговорили онези, които в песента на щурците чуват цяла една история, а когато вдишат въздуха усещат една особена енергия, когато се загледат в далечината и за тях сякаш няма време...? Трудно ще им е да обяснят навярно.
Така е май с всички...Как ли се описват чувства на д ...