В памет на баща ми - "Татко, един ден
искам да напиша нещо толкова
красиво, че да оживееш"
И с почит към всички родопчани.
Свечерява се. Планината се размириса силно. Мирише навсякъде. Миризмата на мента от съседната маса се смеси с миризмата на хвойната до мен. Нощем миризмите се усилват. Чушки. Агнешко. Едно голямо куче плаши невинното дете с жълтата шапка. А сервитьорът е синеок и се държи възпитано.
Усещали ли сте как мирише нощта? Усещали ли сте силните ù аромати?
Плащам и тръгвам. Неуместно е да седя при толкова красота във въздуха. Мирише силно. Земята отвори дробовете си и диша с пълни гърди.
Вървя и дишам. Толкова изпълващо. Мирише на цветя, на дворове, на къщи, на на деца и на пране. На пръст. На крави. Обичам крави. Баба ми имаше крави. По едно време четири. Израснала съм с тази миризма. На лайна, на задуха, на топло издоено мляко.
Боже! Толкова съм сраснала с тази земя! Толкова дълбоко съм забила в недрата ù!
Баба ми имаше грапави ръце. Груби, кафяви женски ръце. Очите ù не ...