Раждаш се, растеш и умираш - кръговратът на живота.Точно както е с влаковете - тръгваш от начална гара и докато се усетиш вече си на последна. Колко кратко е всичко?! Днес си на едно място, а утре на друго, блъскаш се ту в една, ту в друга стена, но ако не се отказваш и вярваш в себе си, ще направиш чудеса.
Ето, тръгвам, защото влакът на живота не чака, потегля и те оставя да стоиш самотен на незнайна гара. Дори да плачеш, да викаш и да се молиш, той няма да се върне. Потегли ли, заживяваш скучно и незапомнящо се. Животът е кратък миг между раждането и смъртта, затова трябва да го използваме пълноценно, за да не съжаляваме за пропуснатото. Пътешествието е забавно, стига да знаеш как да си го направиш. Зяпайки само през прозореца е равносилно на изтърван влак. Оглеждайки се и възхищавайки се на красотите, които виждаш по пътя си, те зареждат с енергия и емоция, която да храни душата ти.
Ето, протягам ръка през прозореца и докосвам листата. Листа, играещи си с вятъра, а след това предава ...