Народът е на власт. Това е дефиницията на демокрацията. У нас най-големите злочинства се вършат по време на демокрация. Когато управлява народът, всичко е позволено. Защото народ няма.
Къде е народът? И какво е? Народът не е власт, когато не е на власт. Търси играта на думите там, в устоите на демокрацията, тая тънка прежда на чувства, доблест и мангизи, в някоя дебела днешна или вчерашна далавера като масовата приватизация или в дванайсетгодишното правителство на обществената кражба в личен план. В шума на делника, в зелника на парламента, в сайтовете на продажниците, в алчния екран на телевизора... Във всичко той, жадният народ, провижда онази струйка лайсна, чрез която да надмогне закона, за да бъде щастлив върху него като покорена, но удовлетворена жена. Еднолично. Полигамно. Но красиво до погнуса.
Допускам, че българите са най-тъпанарският народ в света. Разбира се, надявам се да греша. Но не допускм, че преувеличавам.
Така не се получава. Нито народ ще се пръкне, нито демокрация ...