Болката и насилието сами по себе си са нещо, от което бягаме, което не искаме, което е лошо. И когато е наблизо - целите ни, сетива ни предупреждават: "ВНИМАНИЕ", но когато системно гледаме болка и насилие, лека-полека почваме да свикваме... Ако сега видиш по филма как застрелват някой с пистолет, ще заспиш от скука... Но ако никога не беше виждала как умира човек и го видиш, щеше да трепнеш, да се уплашиш и да закриеш очи...
Лека-полека с тия филми свикваш на гадост и после, за да се уплашиш или да се притесниш, ти трябва всее по-голямо зло и все по-жестоко насилие... Сърцето става лед.
© Мъченик на Изкуството Все права защищены