В ЕДНА ПРЕДЕСЕННА ВЕЧЕР
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
Цветан Бекяров
web | В една предесенна вечер
Колко е приятно да усещаш отново приближаващата топлина на късното циганско лято, винения мирис на закъснялата слънчева есен, особено когато вървим двамата с теб.
Ръка за ръка!
По прашните, неутъпкани друмища на нашия живот!
От косите ти струят лунни пътеки, по слепоочията са се появили първите предвестници на снежни преспи, но тихо и мълчаливо, с преглътнати спомени и неочаквано бъдеще, вървим непроменени напред!
Без да знаем защо...
Нощта отдавна е прескочила луната, скрита зад близките хълмове, бродим сред поля и гори, сред вятъра на времето и студени мъгли, безнадежни и покорени от времето, измокрени и изморени, отложили щастието за по-добри времена...
Скоро ще дойде превалът, мислим си двамата, скоро ще дойде върхът и всичко ще стане по-различно.
И по-тихо. ...