Беше мой, а сега не си. Копнееше за мен като за звезда, а днес дори не ме поглеждаш. Изгубен беше в любовта, която изпитваше към мен, но аз не го оцених. Играх си с теб, мамех чуствата ти и се забавлявах да гледам как страдаш за мен и колко лудо ме желаеш. Даваше ми всичко, подаряваше ми го и нищо не запазваше за теб самия. За теб аз бях всичко. Бях твоето топло слънце, бях въздухът от който вдишваше с наслада, бях безумният огън, бушуващ в сърцето и душата ти, разтърсващ те целия. "Обичам те" шепнеше ми искренно и нежно всеки божи ден и всяка грешна вечер.Ти живееше за мене, а аз не го разбирах и пропилявах любовта. Казваше, че ако си тръгна не ще е нужно вече да си жив, молеше ме да не те оставям никога и завинаги да бъда твоя, а всичко туй било е само пропиляно време.
Но звездата ти се изгуби в незнайното мъгляво пространство, твоето слънце угасна и изчезна без следа, въздухът от който вдишваше замаен застоя, огънят изстина и остана само жалка пепел и ти поиска да намериш нови - нов ...