Fire_Angel_87 (Станислав Георгиев)
60 16
30 нояб. 2007 г., 00:00

!!! Все Още !!! 

  Эссе » Личные
2030 0 5
1 мин за четене 
Все още...
Все още се крепя...
Затъвайки в пустината на 
безнадежните си мечти да бъда отнова обичан истински.
Мислех, че ще е лесно, НО съм се залъгвал за всичко:
За безсънните нощи, за новата силна тръпка...
Всичко е било просто прах във вятъра.
Не съм знаел как, нито кога ще стига до тук...
До ръба на всичко, което съм постигнал досега.
Както бях силен и се крепях на 
надеждата...
А уж тя умира последна... нищо не е 
така, както изглежда и така, както хората го описват.
Бях силен... бях уравновесен...
Както и всеотдаен, а сега ме е страх 
да погледна чуждите души с насълзени очи.
В какво ме превърна, Любов... какво ми стори? 
Защо, защо трябваше да мина през всичко това... 
За да разбера, че от теб боли...
Отдавна мислех за това, но ето...
Върнах се в началото на всичките си мисли.
Ето ме... подреждам всичко наново...
Както и зашивам стари рани с мисълта, 
че няма да ги погледна пак...
Но какво се залъгвам, като знам, 
че всичко ще се повтори и ще боли повече от преди...
Мислите ми са забулени в небесата 
също като душата ми, не намираща покой...
Исках да бъда себе си...
Но така и не успях да намеря своето начало...
Звеното на причината за всяка една болка досега...
И ето проливам поредната сълза...
В името на любовта и безграничните несбъднати мечти...
Върни душата ми!!! 
Върни усмивката ми!!! 
Върни ми огъня!!! 
Искам да бъда себе си отново...
Все още...

© Станислав Георгиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво есе.Браво! /
  • Браво!!!!
  • Много ми хареса! "В какво ме превърна, Любов...какво ми стори?" Това е любовта - може да те запрати вдън земя от мъка, може да те накара да полетиш от радост...Чакай и се надявай! И не спирай да обичаш, бъди верен на себе си, и ще се сбъднат мечтите ти. Пожелавам ти го от сърце!
  • Много ми харесва!
  • Поздрави, много ми харесва! Може би, защото е много близко до мен като споделени размисли и чувства. Вярвам и искрено ти пожелавам един ден да имаш отново и душата, и усмивката, и огъня...и да намериш себе си. А междувременно не спирай да пишеш, защото според мен писането до голяма степен помага да опознаеш себе си по-добре. Усмивка
Предложения
: ??:??