“Не всеки може да бъде красив,богат и знатен,

но всеки може да бъде добър”

Денят беше еднакъв за всички. Времето бе дъждовно и ветровито. В един такъв ден хората си седят вкъщи на топло и сухо и се занимават с най-различни неща. Така направих и аз. Още щом се прибрах се изсуших и си облякох топли дрехи и тъй като нямаше какво да правя седнах на един стол пред прозореца и загледах забързаната тълпа. Всички се окриваха от капките на дъжда по какъв да е начин. Някои издигнали вестника над главата си,на бегом взимаха разстоянието от една козирка до друга. По-предвидливите пък си вървяха спокойно с чадър в ръка. И в този един момент аз мисленно спрях времето и се загледах в отделните хора. Всички бяха толкова различни и същевременно толкова еднакви: едни облечени по най-нова мода,като че ли излязли на ревю; други в прости ежедневни дрехи;трети със служебното си облекло. Но на тази стопирала и заседнала в съзнанието ми картина,се виждаше как всички независимо от потеклото,вида или славата си помагаха и се подкрепяха едни други,както Тони Зетова,Елена Янева и съотборничките им на световния шампионат по волейбол срещу Турция. Ясно очертани и открояващи се бяха образите на две жени скромно споделили един чадър или момиче и момче чието яке виси над главите им.

Да това е ден,в който разбирам,че не е нужно да си красив или известен за да си добър и това,че си беден не те прави по-лош от другите-помислих си аз. И още щом си изградих тази теза тя се потвърди пред очите ми.

В един момент стопиралият образ се раздвижи и както си валеше дъжд,небето се разтвори и заваля пухкав сняг. Беше нормално,все пак бе зима. И както си седях се втренчих в една снежинка. Така щастлива изглеждаше тя като че ли танцуваше от радост. Грациозно и безгрижно прелетя покарй прозореца,завъртя се и падна.Призими се върху нещо малко и черно,чиято козина се раздухваше от безмилостния вятър. Бе котенце-сладко,пухкаво,свило се на кравай и умиращо от студ. Единственото,което притежаваше то беше живота си и бе на път да го загуби. Но това не се случи благодарение на човек със окъсани дрехи,необръснат и непостриган,мръсен и миришешт на кофа за буклук,но достатъчно добър за да услужи на зъзнаещото създание с последния къс хляб и шалът намерил преди няколко дена на улицата. Клошарът /ако бих могла да го нарека така/ не притежаваше богатство,нито слава,но това не го правеше егуист. Той беше със сърце на благородник,постъпката му като на рицар,а душата му красива и отворена за всички.

В същото време най-нов модел мерцедес,черен на цвят ги подмина заливайки ги с вода от локвата,която прегази. Така те се озоваха мокри навън в най-студения ден от цялата зима.Но човекът,в колата не беше злобен и надут,каквито са някои богаташи. Без да обърне внимание на облеклото и като цяло състоянието на бездомникът и котето,слезе от колата и се извини. Показвайки добра култура и уважение ги покани в дома си.

Незнам какво е станало от там на сетне,но едно научих от този ден.Добротата не е накит. Тя не вирее само по високопоставените личности в обществото. Не е нужно да си богат за да си добър,защото това не се купува. То се носи в сърцето от всеки човек,защото както във всяко добро има по малко зло,така и всеки зъл е понякога и добър. Не е важно кога и колко пъти си сторил добро,важното е че си го направил.

Бедни,богати,красиви,известни-това няма значение.Просто бъдете добри.