Немският писател Фридрих Шпилхаген казва: "Самотата е като аромат на отровно растение: приятен е, но замъглява съзнанието и след време става пагубен и за най-силните хора." Загубим ли човешката си опора, губим и себе си. Затъваме в блато на противоречия, конфликти с действителността, страхове и най-накрая идва отчуждението от света и самотата.
Самотността е човешкото изолиране от света, от другите подобни същества. Самотата е болка, която всеки един миг разкъсва сърцето ни на парчета. Тя унищожава силата и морално-ценностните измерения на личността. Самотата е като отрова, като термит, който прояждаа всичко. Не е леко да си сам, да носиш като кръст трудностите, без да има друго човешко рамо, на което да се опреш. Самотата преобръща представите за живота. Заражда се едно непреодолимо желание да се измъкнем от този почти картонен свят, да скъсаме конците, с които животът ни управлява като марионетки, в чиито гърди липсва сърцето. Искаме да съборим сивите стени, които израстват пред нас, ...