Всички бързат за някъде
Представете си една оживена улица - коли, сгради... хора, хора. Всички бързат за някъде, всеки със своите проблеми, болки, радости се опитва да изживее още един ден, да свърши колкото повече работа или да се скатае по улицата, да загуби поредните двадесет и четри часа от живота. Това е светът, всеки бърза за някъде. Всеки се бори за собственото оцеляване. Всеки има своите мечти и стремежи, никой не се спира пред нищо, всеки се стреми да се оправи както може.
Всички тези хора излъчват такава студенина! Искаш да ги обичаш, да им вярваш, но как? Как да им се довериш, когато непрекъсното те лъжат? Как да ги обичаш, когато те мразят и гледат само да те използват и да те дърпат надолу. Как да останеш чист и непокварен, когато крачиш в кал и порочност? Какво ми остана? Да лъжа, да мамя, да се простя с морал и достойство, да правя копромиси със себе си, за да постигна целите си, в името на успеха. А дали тези компромиси ще доведет до други след тях и в крайна сметка ще ...