Стоя и се чудя за какво да пиша... Нима ми е останало нещо... Любовта ми омръзна, приятелите ми доскучаха... Май само със самотата се разбираме вече... Тя ми разказва безбройните си истории, а аз я слушам и потъвам в море от болка и страдание...
Разказа ми за нея и него... Колко много се обичали и колко чиста била любовта им... Разказа ми за погледите им, за страстта, която с всеки изминал ден ставала по-силна и по-неутихваща, разказа ми за всички онези хубави неща, които повечето от нас са забравили... Разказа ми за теб и мен...
По бузата ми се стича сълза, пари нежното ми лице и протягам да я изтрия с ръка, но след нея още една и още една... А аз нямам вече сили... Мога единствено да обичам - на това съм способна... Може би за теб е нищо, но за мен е всичко... Любовта е моя живот - моля те не ми я отнемай, остави ми поне нея... Аз ще я пазя за теб... За нашите мигове и мечти...Насаме със самотата, ще я карам да ми разказва отново и отново нашата история... Само ме остави да те обичам ...