Нуждата от любов е нашата вярна спътница по пътя на живота. Каквото и да казваме, не можем да живеем без това чувство. Любовта присъства във всяко наше желание. С любов ни сътворяват, с любов ни отглеждат и с любов ни изпращат и помнят след това. Любовта е насочена от другите към нас и от нас към тях. Тя е като бумеранг. Пращаш ли любовни импулси, те се връщат отново при теб от отсрещната страна. Разбира се, че не всичко е любов, но точно наличието на омраза ни помага да осъзнаем колко много имаме нужда от любовта. Не само във взаимоотношенията ни това чувство е необходимо. С любов създаваме всяко нещо в бита си. Когато се обграждаме с любими хора, предмети, работа и всяко нещо, чието присъствие до нас е важно, това ни дава сигурност, топлина, усещане за вечност и съвършенство. Ние сме деца на БОГ, а той е любов, така че няма как да не сме изтъкани от това усещане. Но просто когато материята вземе връх над духа, тогава потискаме тази наша същност. Колкото и брутално да звучи, има и престъпления, които са извършени от любов. Това няма как да бъде разбрано и оправдано, но е факт. Все пак си мисля, че ако допуснем това велико чувство ,,ЛЮБОВТА,,  да ни обсеби напълно, тогава няма да се чувстваме, че живеем в АДА тук, на земята, а ще усетим светлината и красотата в този кратък, но прекрасен наш престой тук, наречен живот.