Вдишвам аромата на цветята. Спокойствие и релакс преминават по тялото ми. Свободата ме изпълва. Оковите на времето вече са в краката ми. Разпервам ръце и политам. Политам към необятните висини... сама. Теб ли? Теб те забравих отдавна. Властта ти вече не ми влияе. Не съм в нейния обсег. Днес отново съм свободна.
    Политам и се наслаждавам на новия си живот. Вятърът в косите ми допълва чувството на волност. Вече всичко придобива цвят, отново усмивката превзема устните ми. Отдавна забравих терора ти, откъснах се от него, защото имам нужда да живея, да усетя огъня в кръвта си, да бъда себе си.
   Виж ме! Свободата е изписана на лицето ми. Приветствам всичко, което до днес не бях забелязла. Ласките на вятъра ми напомнят, че съм жива и тепърва ми предстоят срещите с щастието. Поемам си дълбоко въздух и усещам как силата започва да тече по вените ми...
   Готова съм! Готова да вдигна глава и като вятъра да бъда свободна, като цветята - ароматна и като птиците - волна. Слънчевите лъчи изписват на лицето ми усмивка, защото с нея се живее по-лесно.
   Всичко ми напомня, че животът е само един и не бива да го пропиляваме. Да приемаме неуспехите не като провал, а просто да сменим тактиката и отново да опитаме. Животът е предизвикателство, което си струва да се поеме и до край да се борим за него.
   Отхвърлянето на оковите и допускането на вятъра в косите пораждат силата и свободата да се боря, да полетя из висините и да извикам :