Знаеш ли? Върви! Аз няма да ти преча. Само знай, че ме боли! Сърцето ми е скъсано на хиляди мънички, несъбираеми парченца. Да! Ти беше всичко за мен. Беше приятел, брат, любов. Но вече всичко свърши. И не може да бъде, както преди. Знам. Върви си по пътя. Само знай, че някой ден ще съжаляваш. Но ще е късно. Защото ти разбираш стойността на това, което имаш, след като си го загубил. Все някога ще те боли и ще ти е мъчно, но мен няма да ме има! И ще е късно. Не те ли боли поне мъничко? Или думите, че съм част от тебе, са били само лъжа? Красива лъжа, която ме накара да те допусна толкова близо до себе си, че сега не мога да те забравя. Какво направи с мен? Само, любов моя, не ме убеждавай, че четирите месеца, през които бяхме заедно, не беше щастлив. Няма да ти повярвам...