"Жив е той, жив е..."
Хр. Ботев
"Аз знам - готов съм да допусна,
че може би е поумнял светът.
Възможно е, но глупостта
не се отменя със декрет...
И гений, и поет,
и сила, и изкуство
смутено правят път
на триумфиращата глупост.
... Експериментът "Хомо" не сполучи.
Експериментът не успя.
Господ погнусен приключи
своето участие
и избяга като глуха кучка
от сбърканите си изчадия.
И може слънцето след време да угасне.
Може да замлъкне и морето, и ефира.
Брада и на кьосето може да порасне,
но никога простакът не умира..."
Още в началото авторът е принуден да уточни, че се залавя с известен страх за един проблем, чиято необхватност би смразила амбициите на всички що годе просветени хора на човечеството взети вкупом откакто свят светува. Вероятно поради тази причина не е създадено до сега цялостно изследване на въпросния феномен; няма и да бъде. Ето защо се налага, поради очевидната му неподготвеност (на автора) да съкрати процедурата максимално, засягайки фактите само оттук-оттам, оставяйки основната част от работата на по-посветени хора.
Но това изследване придобива актуалност, поради несправедливото отношение на изследователите, чиито предпочитания определено касаят човешкия разум и пренебрегват неговия антипод, наивно недооценявайки колосалното неравновесие в полза на последния. В тази връзка страховете на автора идват не толкова от обстоятелството, че може нещо да бъде преувеличено, а тъкмо обратно: той е убеден, че каквото и да направи - а и не само той - то би било твърде слабо, за да надникне с подобаваща сериозност в необятния космос на човешката глупост.
Мнозина са склонни да разглеждат проблема само откъм комичната му страна: възхитителната серия на Доньо Донев - "Тримата глупаци", която би могла да продължи много повече, без да е нужно да бъде завършвана, латиноамериканските сапунени сериали, чиято трогателна глупост поставя на един кантар както авторите, така и зрителите - едните, че фабрикуват някакъв боклук, а другите, че консумират този боклук, но в края на краищата всички са доволни. Да са живи и здрави.
Очевидно авторите на различни програми и научни трудове - строго специализирани в своята област: философът - във философията, ученият - в съответната наука, художникът - в изкуството, политикът - в политиката и т. н. - не могат да се отклонят от отъпкания път на своята специализация, предоставяйки възможността за изследване на най-съществената част от човешката същност - тоест глупостта на самия глупак, от което произтичат странни парадокси.
Получава се нещо ужасяващо: философът трудно се ориентира в глупостта, но глупакът е врял и кипял във философията, ученият е безпомощен срещу доводите на глупостта, но глупакът сътворява цели науки и ги видоизменя както си иска, художникът не може да убеди глупака в достойнствата на своята творба, но онзи го учи как да рисува и т. н. - да не говорим за политиката, където от памтивека глупостта е доминиращ фактор.
Произход и същност
Разбира се, в едно нормално организирано общество глупостта е природен феномен. Тя е генетично заложена в индивида и никакви възпитателни мероприятия от битов характер, никакви школски дресировки не могат съществено да допринесат за едно действително интелектуално израстване. Единствено, което би могло да се постигне е тя да бъде замаскирана и завоалирана под съответната маска на благоприличие, предоставяща възможност за адаптация и дори израстване в служебната йерархия, където по принцип мнозинството е също толкова инфантилно, а малцинството - достатъчно корумпирано, за да е възможен съществен контрол. Това е една от причините по върховете на йерархичната стълба, дори от държавен мащаб понякога да изскачат личности, чиято вродена глупост е така категорична и - поради придобитата власт - още по-карикатурна, което поставя що годе разумният гражданин пред пълна невъзможност да прецени до къде се простира смешното и от къде започва трагичното. Онемелият зрител, превърнал се в потърпевш до такава степен се е адаптирал спрямо изявите на непрекъснато грачещите по медиите глупотворения, че вече не може нито да плаче, нито да се смее. Тази ситуация поставя пред истинските професионалисти в комедийния жанр непосилната задача да направят нещо, което би могло да развесели зрителя. Хората до такава степен са се нагледали и наслушали на глупости, които го атакуват от всички страни, че дори появата на една талантливо създадена комедийна творба не може да го извади от състоянието на отегчение.
Както вече отбелязахме, глупостта е вродено качество. Индивидът се ражда с него и такъв си остава до края. Наличието на съответна дресура, осъществена от възпитателните мероприятия и изискванията на закона могат да го вкарат в определена рамка на поведение, но само толкова. Тя няма да го направи по-умен, нито по-добър, а само по-търпим пред себеподобните, тъй като отсъствието на подобна дресура съдейства за осъществяването на една ужасяваща комбинация, базираща се на глупост и простотия, която вече е извън всякакъв контрол и може да отрови поголовно живота на много хора.
Глупост и простотия
Това е най-отчайващата комбинация. Представете си двама шапшали в една селска кръчма, които се скарали и сбили за някоя разгонена селска мома. За тях не представлява никакъв проблем да изкарат ножовете и да се изпозаколят. Заколването на себеподобния е почти толкова елементарно, колкото това на овен или прасе.
За шапшалите с пагони не представлява никаква трудност да изравнят със земята някой град и да изколят жителите му; обикновено се намират достатъчно оправдания - изпълнение на служебния дълг и пр. Шапшалите винаги намират повод да се гонят и трепят помежду си. Свидетелство за това са многобройните граждански войни, религиозни войни, междуетнически войни, идеологически войни и т.н. и т.н. - разни свади, гюрултии, тупурдии... Трагичното е не толкова в обстоятелството, че те се гонят и трепят, а в това, че никак не намаляват; напротив - множат се и този феномен е забележим дори в планетарен мащаб. От непрекъснатите крамоли и свади между шапшалите, като че ли най-много страдат умните, които неимоверно са намалели и относително, и като цяло и продължават да намаляват. Един що годе трезвомислещ човек не може да не бъде потресен от парадокса, че най-бедните, най-гладните, най-неуките индивиди и етноси като че ли постигат все по-ужасяващ темп на популация, въпреки че децата им често умират от глад, докато хората от културните слоеве понякога са раздвоени от дилемата дали да имат или да нямат поне по едно дете.
По този начин дори за съвсем непредубедения гражданин, който не би могъл по никой начин да бъде обвинен нито в расистки помисли, нито в антихуманни идеи е възможно да възникнат опасения, че родното му място, страната му, планетата му са подложени на опасност от изциганяване. Това не е преувеличено, като се има предвид неудържимия поход на малокултурни етноси към Европа и Северна Америка, които, както е известно, не само си носят задниците със себе си, което е нормално, но се и наакват, което не е нормално. А когато се размирише и когато европейците усетят миризмата, ще бъде вече късно. Тази констатация се налага с оглед експанзията на глупостта и простотията по отношение на Европейската цивилизация и която експанзия има не само индивидуални параметри, но и религиозни, и широко етнически. Благоразумният скептицизъм не може да не подложи на съмнение някои Дарвинови постановки, съгласно които адаптирайки се към средата, маймуната е станала човек. Де да беше така... По-вероятно е съгласно Маркототевския принцип за възтържествуване на всеобщата проклетия, да се случи обратното - тоест - човекът да се превърне в маймуна, което май вече е започнало да се осъществява. Или с други думи, приложена към настоящото изследване, се налага еретичната постановка, че е трудно достижимо циганинът да стане европеец, но обратното е твърде възможно.
Подложен на глупоагресия - съкратено - "глупресия" (нов термин) - нормалният човек отначало се дразни, възмущава, съпротивлява, но постепенно свиква и дори става съпричастен на "новостите".
Това е все едно да вкараш един велик музикант - примерно Бетовен - в някоя квартална кръчма и да му пускаш по касетофона само изпълнения на националните чалга-певици и певци "Доко - Доко", "Камъните падат" и др. Разбира се, той скоро ще припадне, може да почне да буйства, да се опитва да бяга, но полека-лека, ако го придумаш да глътне някоя чашка ракия, току-виж - започнал да щрака пръсти. От тук следва първата аксиома: "Подложената на "глупресия" човешка личност, постепенно развива синдрома Глупофилия". Това е нещо като "Стокхолмския синдром", само че в случая насилието над личността не е физическо, а емоционално.
Глупост и наука
Глупостта не би трябвало да се комбинира с науката, но за съжаление не винаги е така. В действителност, в тази сфера се наблюдават най-отчайващи примери за подобни комбинации, което е и най-тъжното. Разбира се, посредствената личност не би могла да има никакви лични постижения в науката, но това не пречи на собствените и амбиции. Нещо повече - посредствената личност би могла да бъде издигната на ръководни постове в науката като - например - директор на научен институт, научен ръководител и т. н. Тук вече не са съществени личностните качества на еди кой си, а много други фактори: политическа конюнктура, приятелски и роднински връзки, качествата нахалство и подлост, интересите на една или друга мафиотска конфигурация.
Застанала на върха посредствеността се огражда с други посредствености. По този начин тя не само не съдейства, но съзнателно или несъзнателно пречи на нормалното процедиране и развитие в съответния сектор.
Съществува и друга парадоксална ситуация: в един научен екип много често поради заетост или недооценяване на проблема съвсем съзнателно се издига най-калпавата личност, за да могат останалите да си правят каквото си искат, но вече застанал на върха този ръководител - кукла - с действие или бездействие така забатачва нещата, че тези, които са го издигнали впоследствие се принуждават да напуснат или биват уволнявани.
Посредствеността е пробивна и безскрупулна. Посредствеността е самонадеяна. Тя се домогва със зъби и нокти до определена изява, обича показността и обича да властва. Тези качества понякога се допълват и с много добра памет, и със способността да се комбинират в своя полза съществуващи благоприятни обстоятелства...
Понеже споменахме за добрата памет, трябва да се отбележи, че тя е добър помощник в преодоляването на проблемите, касаещи науката и учебния процес, но не и решаващ фактор.
Съществуват безброй примери, когато посредствени лица, поради отзивчивата си памет и похвални амбиции лесно преодоляват всички бариери на учебния процес, но когато се закичат с докторати и се заловят с научна дейност, всичко свършва до тук. Появил се е поредният чиновник със заплата от бюджета, чиято дейност се заключава в писане и четене на доклади с информация, свалена от интернет - сайтове или направо преписана със запетайките от други публикации. Много по-малко, но истински творци и потенциални създатели на научни новости, поради липса на горепосочените качества или остават в пълна сянка, или се отказват от всичко - отчаяни и обезверени.
Глупост и изкуство
Не би могло да се твърди, че в тази сфера глупостта е в по-напреднала фаза от останалите. Само че там тя добива възможност за по-категорична изява и по-голям обсег на въздействие, поради контакта с повече зрители. Трудно е да се прецени дали изкуството е принудено да се съобразява с извънредно ниското интелектуално равнище на масовия потребител или обратно - потребителят е принуден да се приспособява с изявите на множество агресивни дилетанти, претендиращи за авангардизъм. Напълно вероятни са и двата варианта. В сферата на изкуството глупостта е толкова натрапчива и крещяща, че и най-категоричният естет не може да бъде предпазен от нейното въздействие. Атакуван и задушен от натрапчивата пошлост, той постепенно губи критерий за добро и лошо. Освен най-обикновен кич и най-обикновена халтура в множество "творчески изяви" прозира съвсем откровена тъпота. Тази констатация обхваща целия сектор и е валидна за всички жанрове, като се започне с фолклора и се свърши с всички съвременни модерни течения.
Но докато фолктворецът е донякъде оправдан заради своята неграмотност, то ситуацията със съвременните знаменитости е направо отчайваща. Достатъчно е случайно да се заслушаш в текста на повечето естрадни песни, особено пък чалги и ако притежаваш що годе минимално чувство за естетика, не може да не получиш спазми и гърчове. Разбира се, въпреки всичко, тази ужасяваща глупотевица хвърля в луд възторг инфантилната тълпа. Те взаимно се допълват: глупост и тълпа...
Глупост и реклама
"Кажи, баба, тенкю."
Едва ли в друга сфера на обществено икономическия живот е възможно да се съберат на куп толкова много бисери на глупостта, както в рекламата. Тук насирането е толкова въодушевено и безочливо, та чак смърди. Достатъчно е да щракнеш копчето на телевизора или компютъра и лайняният поток те залива тотално. Всъщност не може да се уточни дали глупостта доминира или пошлостта; най-вероятно те се комбинират и допълват взаимно. Във всички случай рекламата звучи дебелашки тъпо, независимо от качеството на предлаганата стока. По най-инфантилен начин търговецът се опитва да излъже потребителя, а онзи също така инфантилно се опитва да му повярва. Би могло да се каже, че в случая става въпрос не за надхитряне, а по-вероятно обратно - за надглупяване.
Защото е трудно да се прецени кой е по-тъп: дали този, който бълва глупости или този, който го слуша; най-вероятно са на един акъл, защото иначе няма да върви алъшвериша.
Възможна е и друга вероятност: съобразявайки се с изключително ниската обща култура на потребителя, авторите на рекламата съвсем умишлено включват и елемента пошлост в рекламния текст, предполагайки, че така по-лесно ще бъде предъвкан от масовото съзнание, което би било благоприятно за предлагания продукт.
Възможна е и още една алтернатива: авторите на рекламата правят каквото могат, но то не е нещо съществено, поради невъзможност да преодолеят собствената си ограниченост и съвсем искрено си мислят, че са много оригинални.
Глупост и любов
Почти е сигурно предположението, че любовта е невъзможна без наличието на фактора глупост. Има се предвид именно любовта - по-точно влюбването - а не обикновеното разгонване, което е нормално за всеки физически здрав индивид. Примерите са толкова очевадни, че е трудно да се посочи сериозна алтернатива.
Как иначе може да се обясни факта, че в повечето случаи сравнително привлекателни жени налитат и се влюбват в разни пияндета и простаци, привлечени най-вече от бабаитската им външност, а след първото разочарование повтарят и потретват грешката си до пълен провал.
А как да се обясни факта, че симпатични и добри момчета много често свързват живота си с най-обикновени отрепки и то не защото онази по-лесно му легнала, а тъкмо обратно, защото повече го разигравала, ръководена от естествения си инстинкт да си повдига цената, правейки се на недостъпна - айде холан...
В случая се налага формулата с почти математическа категоричност, а именно: че любовта е право пропорционална на глупостта и обратно: оглупяването нараства прогресивно с влюбването.
Математическия вид на формулата е: "Любов на квадрат е равна на глупост на куб."
А теорема първа гласи: „Ако към любовта се прибави и ревност, глупостта клони към безкрайност."
Очевидно е следствието, а именно: „Любовта е обратно пропорционална на разума." С още по-голяма сила това важи и за ревността.
В този начин на мислене има съвсем убедителна логика. Че кой, що-годе разумен човек, не би въздъхнал с облекчение при новината, че по някакво стечение на обстоятелствата се е освободил от нечие натрапчиво присъствие.
Потомствена глупост и придобита глупост
При глупостта определено доминира наследственият фактор. Наивно е да се очаква, че от една инфантилна среда - Столипиново, Пич маала и др.- при посредствен генетичен материал би могъл изневиделица да се пръкне някой Сократ. Шукри може, но не и Сократ. Перспективата е от ясна по-ясна. Това, което ще се пръкне наистина, ще ходи на два крака, но нищо повече.
Симпатичните герои на Елин Пелин - Вуте и Дуда от известната хумореска ще оправдаят очакванията на своя автор като бъдещи родители само до определена степен. Що се отнася до интелектуалните достойнства на чаканото отроче, авторът си трае. И с пълно право.
В национален мащаб Вуте и Дуда са нещо като Адам и Ева тоест - генетични прародители на нацията. Независимо, че техните потомци промениха паспортните си данни, напуснаха селата и населиха градовете, независимо, че замениха смрадта на чесъна и кромида с дезодоранти, независимо от опитите за школовка, независимо, че хвърлиха потурите и фустите и навлякоха вносни джинси, вродената глупост сияе в очите им все така лъчезарно, както и в доброто старо време. Само дето ревът на Вутевото магаре е заменен с рева на Мерцедеса, блеенето на Подуянските бабички - с квиченето на "Хеви метал". От което следва постулат номер две: "Глупостта не се губи. Тя само се създава, видоизменя и нараства в геометрична прогресия."
Математически този принцип придобива следния вид: "При семейство от двама глупаци, отрочето се явява или е равно на квадратичен глупак - тоест - глупак на втора степен, а при наличието на съответните баба, дядо, роднини и т.н. - глупак на трета, четвърта... на н-та степен. С други думи на белия свят се е пръкнал, израсъл и налял мускули великият български "Глупозавър".
Тук вече е валидна не само наследствената, но и така наречената придобита глупост, чиито параметри са равнозначни или по-големи от тези на съответната житейска среда, тоест - спазва се тенденцията за запазване и нарастване с всеки следващ цикъл.
Иначе отрочето може да се е пръкнало с гениални заложби. Но попаднало в инфантилна среда тези заложби бързо се стопяват - по-точно - те не могат да се проявят изобщо. Единственият резултат, който в края на краищата, би могъл да се получи е, че индивидът достига до равнището на обикновен селски хитрец, който сипва в млякото вода или квартален кавгаджия, който се кара с бабичките по опашките за кило карантия.
Абсолютно точна и тъжна е прогнозата на един колега - да прощава, че не си спомням името му- че ако Айнщайн се бе родил в България, най-много би могъл да стигне до равнището даскал по математика в Ихтиман. Аз бих прибавил: може и бодигард...
Глупост и некадърност
Най-често срещаното явление. Този феномен придоби небивали размери още по времето на "развитото социалистическо общество", когато роденият за налбантин получи инженерска диплома и седна на директорския стол на голямо промишлено предприятие, а роденият за професор стана шофьор на такси или стругар, поради фактора партийна принадлежност, който се оказа решаващ. В края на краищата налбантинът си остана налбантин, дори зад директорския стол, а стругарят - стругар, поради конюнктурата и възможностите, предоставени от работната среда, както и алкохолния фактор сред простолюдието. Резултатът, разбира се, е плачевен - всеобща и всеобхватна тъпота на фона на безразличието и невъзможност нещо да се промени не само поради продължаващия процес на огълфяване, но и поради държавната политика, налагаща подобна тенденция. Държавата винаги е имала нужда от послушни и немислещи поданици и преди и сега, за да не и създават проблеми, но в същото време има нужда от кадърни и мислещи, които да пълнят бюджета. Много трудна дилема, в която политиците се лутат и не намират изход. В края на краищата по-лесния вариант се оказва в доминираща позиция. По-лесно се работи с некадърници, поради факта, че изобщо не се работи, отколкото с кадърни, защото първите нямат претенции, а вторите имат. Поради което държавата го възприема и налага, а няма как да не го възприеме, след като самите държавни служители са от същата черга. Достигайки апогея на своята некомпетентност, държавният чиновник навлиза смело в коридорите на властта. Фаталното в случая се оказва, че процесът на огълфяване не само тръгва от долу на горе, но обхваща самото държавно ръководство по върховете на пирамидата. По-точно, трудно е да се прецени дали този процес тръгва дифузно от долу нагоре или обратно - от горе надолу. Най-вероятно става въпрос за взаимно и масово огълфяване, обхващащо цялото общество във всички посоки. Тенденцията нараства лавинообразно и не се вижда сила, която да я ограничи.
Доказателствата са безброй - сега няма да ги изброяваме.
Освен това властващата некадърност по никакъв начин не би допуснала по-кадърни личности в управлението, страхувайки се да не бъде изместена.Те се вкопчват със зъби и нокти във властта. Много редки са случаите, когато български министър сам е подал оставката си, поради несъгласие с премиера или някакви други мотиви. Обикновено се натискат и чакат да бъдат изритани. Единственото, от което се страхуват е, че може да им бъде изтръгнат държавния кокал, но този страх до известна степен е неоснователен, поради почти пълната липса на качествени личности в национален мащаб. Едва ли изобщо е възможно да се говори за някакви личности; ако все още в отделни случаи тук-там се появят такива, те бързат през глава да напуснат страната, за да не затънат още в началото на жизнения си път в тресавището на националната посредственост. Поради което понастоящем почти цялата интелигенция на страната, притежаваща известен потенциал, се намира в чужбина.
Там и е мястото...
Глупост и хобита
Трябва да се отбележи , че тази категория хора може да не страда задължително от определена форма на инфантилизъм. Повечето от тях на пръв поглед са си напълно нормални. Тук е по-подходящо да се употреби една турска дума, която лепва тъкмо на място: "шашкънлък".
... Значи човекът грабва такъмите и хуква за риба, подминава рибарския магазин, който е тъкмо пред входа на блока, подкарва автомобила и се запилява към някой гьол на другия край на България. Там независимо от времето, той клечи цял ден на брега втренчен в плувката за две - три червеноперки. "Не сеща ни жега, ни жажда, ни студ", както е рекъл поетът. Въпреки подходящата екипировка един разумен човек не би могъл да издържи цял ден - зиме сред виелиците и лете сред убийствените жеги, но на нашият юнак нищо му няма. От студа само подсмърча, а от жегите само се поти.
Разбира се, ловджиите не са по-малко шантави. Може би дори повече. По време на лов те изминават толкова много път из кърищата и деретата, че един нормален човек би пукнал от преумора. Дори кучетата им се преуморяват. Но не и те.
Още по-безнадеждна пасмина са градските кучкари. Тази порода индивидуми най-често ненавиждат себеподобните си, но питаят нежна любов към някой породист пес, а много често и към някой невзрачен помияр. Прегръщат ги, целуват ги, допускат ги в леглото си, позволяват на децата да си играят с тях, участват дейно в импровизирани кучешки сватби. А резултатите често са плачевни: Да не говорим за жалката картинка на засраните тротоари, да не говорим за изпохапаните граждани, но не е редно да се премълчава за прогресивно нарастващите заболявания сред децата от кучешка тения, която често е неизлечима, ухапвания от кърлежи и т.н.
Да спрем до тук.
Нейсе, глупостта също е нелечима.
На другия фронт са пиячите. Да ги оставим - те вредят най-вече на себе си. Но не винаги...
Ами комарджиите?
Какво по-глупаво от това да хвърлиш последните си стотинки на някой покеравтомат или бинго, а след това да нямаш хляб на трапезата и да оставиш децата си да гладуват.
Сред тях съществува една почти закономерна тенденция: след първоначалния шашкънлък, следва почти пълно видиотяване. Но от комара не се отказват.
Шахматът е едно интелигентно хоби. Нещо повече - той е несъвместим с посредствените личности, но не и без мярка. Познавам хора, които играят шах от сутрин до вечер най-вече в кварталните шахклубове и съм се чудил от къде вземат пари за елементарни нужди и за прехрана. Но да допуснем, че това не е съществено. Същественото е, че много от тях са почти изперкали. Вървят си и сами си приказват. И го правят с такова въодушевление - смеят се, радват се, подсвиркват, сякаш контактуват с цяла компания.
Много близо до тази категория са електрониците - радиолюбители, компютърни специалисти и др.
Това са все модерни хобита и много перспективни от друга - професионална гледна точка. Само дето не мога да си обясня защо числото на пациентите в психиатричните клиники напоследък все повече нараства.
Оставям на страна футболните запалянковци - те са от друга категория - някаква по-тежка форма на огълфяване, колекционерите на пощенски марки, на нощни гърнета, на писалки, на велосипеди, на автомобили, на разни други машинарии, на цигарени кутии, на автографи, на дамско бельо и на какво ли още не щеш... Да извиняват тези, които съм пропуснал.
Отдавам го на едно тихо и кротко видиотяване, при което индивидът си създава сам радостни асоциации, общувайки с неодушевени предмети...
Глупост и религия
Откровено казано, при отсъствие на фактора глупост, религиите едва ли биха съществували. Всички без изключение. И по-рано, и по-късно, и сега. За да не бъда голословен, отварям стария завет на посоки. Глава13:
Говори още Господ на Мойсея и Аарона, думайки: ...12. „Ако ли проказата се изрине по кожата и проказата покрие цялата кожа на болния от главата до нозете, колкото могат да видят очите на свещеника, 13. и свещеникът види, че проказата е покрила цялото му тяло, да обяви болния за чист, понеже е станало бяло; той е чист.
14. Но щом се види, че по него има живо месо, той е нечист...
и т.н. „мъдростите" от подобен характер нямат брой. Все едно, че не е Господ, а селска врачка.
Глава 22. Т. 28: Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя продума на Валаам: Какво ти сторих, та ме биеш вече трети път?"
Т.29: Валаам каза на ослицата: "Задето се поруга с мен "... и т.н.
Т.30: А ослицата каза на Валаам: „Не съм ли аз твоя ослица " ...и пр.
Оказва се, че тази ослица нещо много се разприказва. Чудно е как не деца, а възрастни хора вярват безкритично на всички тези дървотии.
И по-нататък: Глава 16 т.28: Тогава Мойсей каза: „От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да върша всички тези неща, а не от себе си.
Т29: Ако те умрат, както умират всички люде и ги постигне такова наказание, каквото постига всички люде, то не Господ ме е пратил.
Т.30: Но, ако Господ извърши неща необикновени и земята разтвори устата си и ги погълне и къщите им, и имотите им или всичко, що е у тях и те слязат живи в преизподнята, то значи, че тези люде са презрели Господа."
Т.31: И щом изрече тези думи земята се разпука пред тях
Т32: и земята разтвори устата си и погълна тях и къщите им, и всички Корееви люде, и всичкия имот....
Това е то. Който може нека повярва. Аз малко се съмнявам.
Ами Господ? Вижте какво представлява техният Господ.
Глава 11.
Говори Господ на Мойсея и Аарона, като им каза:
Т.2 "Кажете на синовете Израилеви: Ето какви животни бива да ядат измежду всички добичета на земята.
Т.3: Яжте всеки добитък, който има раздвоени копита и на копитата -дълбок разрез и който преживя.
Т4:Не яжте само тия от преживните: камилата, защото преживя, но копитата и не са раздвоени; тя е нечиста за вас.
Т5: скокливата мишка, защото преживя, но копитата и не са раздвоени, тя е нечиста за вас.
Т6: заекът, защото преживя, но копитата му не са раздвоени; той е нечист за вас.
Т7: свинята, защото копитата и са раздвоени и с дълбок разрез, но не преживя; тя е нечиста за вас. И т.н и т.н... Грамотният човек се чуди това тук Господ ли е, началник на колбасарски цех ли е или амбулантен търговец, който си хвали стоката и плюе срещу конкуренцията.
И още нещо: този преблаг и всеопрощаващ Господ се оказва, че е невероятно жесток:
Глава16 - точка 44. И рече Господ на Мойсея и Аарона думайки: „отстранете се от това общество и Аз в един миг ще ги погубя..."
Не може да се разбере тези думи на Господ ли принадлежат или на Чингис хан. И още:
"Пазете всичките ми закони и всичките ми наредби и ги изпълнявайте! Аз съм Господ - Бог ваш..."
На всичко отгоре е комплексар и суетен като селски ерген, трениращ културизъм. Непрекъснато повтаря, че е Бог и, че е много велик...
Но това не може да бъде истинският Бог. Това е някаква креатура на Бог, измислена от древните евреи - пастири, скитащи из Синайската пустиня, които в своето безсилие пред природата и жестоки сблъсъци с други племена заради някой оазис, са се опитвали да дават обяснения на конкретни събития и както може да се очаква, поради неграмотност - а то няма как да бъде друго - поради наивност, поради различни страхове и пр., тези обяснения са такива каквито ги виждаме - максимално глупави и смехотворни. „Бог така нареди."
Но просветеният съвременник без дори да се замисля, веднага открива, че този техен Бог е на същото интелектуално равнище, каквото и тези, които го боготворят тоест - на никакво. Той е също толкова неграмотен, колкото и тези, които се опитва да поучава и заплашва непрекъснато с "великия си божи гняв". Ето още едно поучение как се прави жертвоприношение. Глупости, глупости, глупости. И още глупости.
Т11. "Заколи телеца пред Господа пред входа на скинията на събранието."
Т12: Вземи кръв от телеца и тури с пръста си на роговете на жертвеника, а всичката останала кръв излей в основата на жертвеника "... И т.н. - още глупости.
Т15. "След това вземи един овен..." и пр...
Овни, телци, говеда - все едно, че е някаква касапница. Онези примитиви непрекъснато колят и дерат, а ненаситният господ плюска ли плюска...
Чакайте. Но това не е никакъв Господ.
Който и да е този, той дори не е излизал от пределите на Синайската пустиня и евентуално Египет.
Абсолютно нищо не знае. Възможностите му са нулеви. Той е плод на въображението на простолюдието от онова време и изобщо не съществува, както всички измислени от човека Богове и божества.
И още нещо - съгласно еврейския календар и според „книгата на книгите"- библията - сътворението - тоест - вселената - е възникнала преди около 6 хиляди години - горе-долу малко преди времето на Авраам.
Което е глупост на глупостите. Справка: Питайте още един евреин, само че умен - Айнщайн.
Няма да говорим за динозаврите, няма да говорим за палеолитните хора, за неандерталците, за каменните въглища и т.н. Няма да се спираме на събития, които доказано са се случвали тук - на земята преди милиони години. Според "книгата на книгите" и съвременните глупаци тези неща просто не са съществували, а науката геология е погрешна, биологията - също погрешна, физиката и химията - също. Всички са погрешни, само библията не е.
Страшното е, че в името на всички тези глупости, някога през средновековието са били унищожавани хиляди хора.
За които още никой не е поискал прошка...
Пред човечеството; не пред Господ.
Сега ще се обърнем към мислещите хора, които - макар и малко - все още съществуват и заедно с тях, обсъждайки "Творението", да помислим какъв би трябвало да бъде творецът.
Ето го накратко "Творението", според вижданията на науката.
1. Вселената е възникнала преди около 14 - 15 милиарда години, вследствие на колосален взрив, чието ехо все още може да се регистрира със съвременна апаратура. Измерено и доказано...
2. Цялата материя - галактики, галактически купове, квазари и т.н. продължава да увеличава обема си - тоест - Вселената все още се разширява вследствие взрива и не се знае до кога. Това разширение е регистрирано на базата на така нареченото "червено отместване". (Айнщайн)
3. Материята възниква вследствие гигантското налягане и температури от стотици милиарди градуси. По-късно от нея поради гравитацията и въртящия момент се оформят галактиките, звездните купове, звездите и планетите.
4. В нашата галактика "Млечния път" има повече от 100 милиарда звезди - по-големи и по-малки от слънцето. Повечето от тях разполагат с планетни системи. Следователно не сме само ние.
5. Във Вселената като цяло има повече от 20 милиарда галактики (може и много повече) по-големи и по-малки от "Млечния път". Най-голямата известна до сега от тях - М81 е 100 пъти по-голяма.
6. Някои от тях са в състояние на тотална експлозия - тоест галактическите центрове са избухнали и цялата галактика заедно със своите стотици милиарди звезди и планети е обхваната от експлозията, а био-материята - унищожена. (Сифъртови галактики).
7. Вселената има гигантски мащаби, които непрекъснато се увеличават, вследствие разширението. Светлината, движеща се със скорост 300000 км/сек. ще може да я пропътува за повече от двадесет милиарда години.
8. Съществува теория, съгласно която, Вселената е колапсар - тоест - гигантска "черна дупка", която циклично се разширява и свива до нула вследствие на собствената си гравитация, през период от десетки милиарди години. Другият вариант е безкрайно разширяване при определени условия. (Фридман)
9. И т.н.
Справка: Паоло Мафей (Вселената във времето).
Следователно, взирайки се в мащабите на това Божие творение, ние сме в състояние и сме длъжни да си представим мащабите на самия Бог-творец. Неговото наличие е необходимо, поради невъзможността да се обясни по друг начин наличието на въпросното "Творение". За сега това се приема като аксиома. А вероятно и в бъдеще.
Следователно, той по никакъв начин не може да бъде припознат с онова сърдито библейско старче, което непрекъснато се заяжда с неграмотните пастири от Синайската пустиня. Едва ли грижите на Твореца се ограничават с проблемите от овцете и магаретата на Мойсеевите сънародници, след като на другия край на света се е самовзривила някоя галактика (примерно - М82) и потопила в гигантски пожар (вижда се) стотици милиарди звезди и планети, заедно с обитателите им. Да си кажем направо. Той изобщо не е ходил в Палестина, нито го интересува.
Той си има достатъчно много работа.
На главата му са стотици милиарди планети, звезди, галактики. Гигантски сътворения и гигантски катастрофи. Къде по-напред да огрее. Ето го сравнението:
Прелитайки над пясъците на "Сахара", един пилот едва ли може да си представи, че някъде там долу на една от пясъчните дюни, на конкретна песъчинка, някаква инфузория би могла да мисли за него и да му отправя молитви. В подобна позиция би изглеждал Господ-Бог по отношение на човечеството.
(Паоло Мафей)
Нека помислим и за Христос. Тук нещата са още по-ясни.
Пророк, учител, мъдрец, добър човек, велик човек, божествен човек... Но не и Бог. Един Бог никога не би се оставил да го умъртвят по такъв отвратителен начин. Приемам философията на християнството, приемам посланието за любов и човечност и в този смисъл съм християнин, но не приемам божеството. Няма такова.
Глупост и политика
Това е една патологична глупост. Отнася се не толкова до самите политици, макар че и те не са стока, колкото до техните привърженици. Един политически запалянко е по-тъп и от футболните запалянковци, защото онези поне държат за клуба си - ядосват се, псуват, но не го напускат, докато тези се хвърлят на врата на всеки новопоявил се "вожд" с наивната вяра, че това е чаканият спасител, който веднага като дойде на власт, ще му повиши заплатата или пенсията. Гледа, слуша, чувства интуитивно, че го лъжат и продължава да се надява на честността и способностите на своите кумири. Често е по-доверчив и от религиозните фанатици.
Най-безнадежден случай са тези, които разчитат на държавата и чакат тя да им реши проблемите. Все едно да чакаш банков чек с подписа на Дядо Боже. Разбира се, по-вероятно е да се случи обратното - държавата, поради бюрократичната си същност не само не решава проблемите, но най-често създава нови.
То се знае - при провеждане на избори, обикновено печелят тези, които лъжат най-добре. Най-голямата лъжа винаги е била на почит у нас, поради липса на елементарен разум сред електората. Ние сме горе-долу на нивото на аборигените от един Тихоокеански архипелаг - май беше архипелага Туамоту, които някога избирали вождовете си съобразно размера на половия орган. Дори сме по-зле, защото ги избираме съобразно размера на лъжата, което едва ли е съществено преимущество. Това по никакъв начин не може да се отчете за прогрес; напротив - съвсем очевидно гласоподавателят е прецакан. В този смисъл силно препоръчаме на парламента да внесе необходимите корекции в избирателния закон, съобразени с принципите и идеите, залегнали в изборната система от архипелага Туамоту, имайки предвид техния честен и прогресивен характер, опиращ се на народните въжделения за силен и справедлив вожд, който да ги спаси от нищетата, мафията и корумпираните чиновници. Бас по каквото щете, че народът ще отиде да гласува с ентусиазъм и един такъв кандидат би спечелил като нищо президентската надпревара. Няма нужда от рекламен образ, няма нужда от препоръки и политически салтоморталета, няма нужда от телевизионни дебати. Няма нужда и от много акъл; за какво му е...
Достатъчно е да има здрави мускули и голяма бухалка. За нула време ще спечели сърцата на българския електорат, чието интелектуално равнище, както казахме, не е много по-високо от това на аборигените от архипелага Туамоту и ще стане "обединител на нацията". Победата му е в кърпа вързана. Навярно ще попитат: Че за какво му е на държавния мъж това "голямо нещо"- върху поданиците си ли ще прилага въздействието му?
Как за какво? Та нали и ние трябва да имаме с какво да се похвалим пред света.
Национална гордост.
Пледоария за глупостта
Мяркат ми се още множество територии, върху които глупостта е разпростряла своето великолепие, но сега няма да ги разглеждам, поради липса на подготвеност, липса на време и други някои липси: Глупостта като социален феномен, глупостта като национален феномен, полицейска глупост, фелдфебелска глупост, глупост и национализъм, глупост и фанатизъм, глупост и мода, женска глупост, мъжка глупост, старческа глупост, глупост на индивида и глупост на тълпата и т.н. и т.н...
Бих предпочел след като и се зъбех джафках по нея с дързостта на вързан зад вратата мъник, накрая да се опитам да я реабилитирам. То е ясно защо.
По простата причина, че човечеството изобщо не би съществувало без наличието на феномена глупост. Доказателството за това е не само в историческите факти, където категорично е доказано, че примитивните народи са много по-жизнени от цивилизованите, че цивилизациите рухват една по една, срутени под тежестта на собственото си затлъстяло туловище и идват варварите.
След което идват други. И други. Историята е пълна с всевъзможни кръговрати.
Но освен това, ако се погледне статистиката, веднага ще се открие жестоката закономерност, че процента на самоубийства сред културните слоеве е много по-голям отколкото сред примитивните общности. Тоест - в този смисъл глупостта е съществен положителен фактор.
Вероятно мислещият човек има трагичната нагласа да се самовглъбява и откривайки тъжните страни на битието, да слага на везната преимуществата от живота и смъртта, след което взема съдбоносни решения, докато примитивът има само една грижа - да се наяде и да легне при Айшето.
Това е важно преимущество, съобразно необходимостта от оцеляването на вида Хомо - сапиенс, въпреки че в един момент би се наложила корекция на наименованието - "Хомо - циганес". Ами възможно е, но няма да е за първи път.
Понастоящем опасността идва от друга посока. При ужасяващата популация на вида "Хомо", планетата Гея се задъхва от пренаселеност. Екологична катастрофа...
Или - с други думи - положителните страни на фактора глупост, свързани с популацията и оцеляването на "Хомо", в определен момент се превръщат в заплаха не само за самия него, но и за цялата природа.
Кой знае дали "Хомо", поради неистовото си желание да прави любов и да се самовъзпроизвежда безконтролно, доминирайки на планетата, в края на краищата няма да се удави в собствената си помия и да се задуши в собствената си пръдня.
Дано да се лъжем...
Р
© Ради Стефанов Р Все права защищены
До 'Потомствена глупост и придобита глупост' някак си изтраях,но после самият автор почна да пише глупости.Ще се въздържа от коментар относно вижданията на Ради за Бог,че не ми се пише роман.За 'Глупост и хобита' - авторе,а кое е 'умно' хоби?А?Че май не останаха...
Такива хора като нашия Ради хобито им е да плюят по всичко живо(напоследък и мъртво).Всички сме виждали такива.И знаем колко са 'умни'.
ПС от една фенка:НЕ ПРИРАВНЯВАЙ ХЕВИ МЕТЪЛА С ЧАЛГАТА!