Ако започнем чрез любовта да мислим, че бъдещето е наше, ще сме забравили да мислим за настоящето.
Любовта не се забравя, макар че целият живот не е битие.
Любовта понякога е толкова горда, че колкото и да си разправяме историята на познанието, тя винаги ще иска да остане по горда от нас.
Ако уникалният изказ на любовта е безумен в своята същност това не означава, че аз или всеки един от нас ще престанем да съществуваме.
Ако човешката душа се стреми към личностното си щастие, ако човекът до нея не може да намери поне един довод, за да я докаже - това не означава, че тя няма други измерения - тя е плод на времето, в което някаква привидна чувственост я е създала.
Каквито и да сме, все се прекланяме пред гробовете на битието.
Обаче никой не може да разбере, че трябва да се покланяме пред душата си, която единствено защитава безсмъртието.
Земята не е само моя. А хората защо трябва непременно да се превърнат в пръст или кал, чрез която непрекъснато искат да унищожат чрез собственото си нес ...