2 июл. 2012 г., 15:22
1 мин за четене
Понякога не се ли чувстваш затворена на хубавия си балкон от недоверие?
С цветя, саксии и дори безоблачност.
Не ти ли се иска понякога да завали?
Сняг... посред лято.
Ей така, за да се тюхкат другите и разпалено да коментират, а ти само... да се усмихваш?
Защото на мен ми се иска, все още ми се иска да вярвам, че съм различна от тълпата, че има още нещо в мен, което не обича знаменателите...
И така, моят сняг посред лято ще осмисли труда, който вложих, за да разцъфтят цветята на моя балкон.
Знаеш ли колко смислени и колко красиви ще бъдат те на фона на красивия топъл бял сняг?
А знаеш ли как стои червеният цвят на косата на повечето момичета?
Стои им тъпо.
Едните са амбициозни, но май не достатъчно, искат да постигнат много, но имат малко. И искат да се различават от другите като тях, та затова.
Други са просто търсещи начин да прикрият нещо, нещо по себе си, нещо вътре в себе си, но малко неуспешен начин. А аз... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация