За един необикновен звук и една непокорна буква В нашия език има един звук, който се среща в малко индоевропейски езици – звукът Ъ. Той е толкова характерен, че присъства и в името на народа и държавата ни: България, българи. Затова другите народи, в чиито езици няма такъв звук, го заместват с удобни тям: „у”, „а”, „о”. Руснаците казват „Балгария”, немците – “Булгариен”, турците „Булгаристан”, французите „Бюлгари”, англичаните изговарят „Бългериа”, но и тяхната гласна „∂” не е точно като нашето „Ъ”. Освен това в нашия език ударението на думата „българин” е точно върху това „Ъ”, докато в другите езици това не е възможно. Явно коренът на думата е точно сричката с този странен звук:”бълг-”, сричката „-ар” пък е била окончанието за множествено число в древнобългарския (прабългарския) език. Това окончание се вижда и в названията на много древнобългарски родове: Чакарар, Ермиар, Кубиар и др. При славянизирането на езика от 10-ти век нататък това множествено число е заместено с „-и”, но е ост ...