Като пролетен изгрев огряваш стаята ми и шепнеш като вятъра в ухото ми нежни слова, аз съм онази твоя приятелка, с която преди година, почти случайно се запозна. Аз зная, мина време оттогава и любовта у нас се промени до такава степен, че без душа сякаш оставам, когато не ме галят ръцете ти. Аз зная, мечо, мил си ти, зная колко ме обичаш, защото не веднъж ми го доказа.Че кой заради мен пропътува километри, за да дойде и сълзите ми от оскърбление да спре, кой тихо на уше ми диктува: "Спокойно, аз винаги ще бъда с теб." На кого първата дума всяка сутрин е: "Ангел, как спа?" На кого последната дума вечер е: "Да спиш, ангел, върху ангелски крила." Аз зная, мечо, любовта ти (се надявам) нивга да не пресъхне и все така да давам мило и драго за твоята нежност и целувки. Всички казват за теб само едно: "Леле, какъв добър човечец е този мечо." Навярно не грешат, щом обичаме се двама и всичко в любовта ни е на шест.
Помниш ли, мечо, в един прекрасен момент какво ми подари, да, онова последното м ...