12 янв. 2014 г., 19:32  

За една любов 

  Эссе » Любовные
2059 0 1
1 мин за четене
Един летен ден през 2010 година преди да се заема със ежедневните си задължения, както всеки ден, си проверявах електронната поща и профилите във социалните мрежи и точно тогава нещата щяха да се променят, при получената покана за приятелство от... приех я, и от тогава толкова бързо се случиха нещата, че понякога се питам дали там не сгрешихме, но пак повтарям, всичко се промени. Без да сме се срещали, я харесах страшно много и тя мен, започнахме да си пишем често, допаднахме си и и реших да не губя време и възможност и предложих да се видим, да станем и нещо повече от приятели, да бъде момичето до мен, моята половинка в живота и до днес не съжалявам за избора, защото не се срещат такива хора, колкото и време да мине, не съм сигурен че мога да я забравя и преживея, защото някак си любовта е нещо силно и не може да се забрави и съм сигурен, че тя е била определения за мен човек, но както се случва в живота, видят ли нещо красиво, и двама влюбени, защото това си личи и не може да се скри ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станимир Николов Все права защищены

Предложения
: ??:??