За гените и народопсихологията Преди време всяка вечер по една телевизия един дребен злобен човек ни убеждаваше, че сме чисти арийци. Подразбира се, че арийците стоят несравнимо по-високо от другите хора. Преди 70 години един друг също дребен злобен човек е убеждавал в същото германците. За разлика от Хитлер нашият човек има донякъде право – според последните изследвания нашите български предци наистина са произхождали от древна Ариана – областта на тъй наречения “Плодороден полумесец”, включваща днешен Ирак, Иран, Северен Афганистан и Северна Индия. В тази област по щастливо стечение на обстоятелствата е имало ценни растителни и животински видове, които лесно можели да бъдат одомашнени – житни растения, лози, плодни дървета, говеда, овце, камили и коне. Затова хората там са създали най-ранните цивилизации и държави, а после чрез преселения и търговия са ги разпространили в Европа и Азия. Тези хора не са били нито повече, нито по-малко умни, работливи или изобретателни от всички други в другите краища на света. Всички сме хомо сапиенси, но в зората на историята нашите предци са имали повече късмет с околната среда. Някои древни народи са били прочути с войнствеността си, други с търговските си способности, трети със строителството си. За тези способности може би са допринесли и подходящите гени. Но ако древните шумери не са имали обилие от храни, дали щяха да създадат писмеността и астрономията си? А ако не са създали писмеността и астрономията си, дали щяха да имат отличното си поливно земеделие и обилието от храни? Ако древните египтяни не са имали нилското плодородие, дали щяхме днес да се удивляваме на пирамидите? А ако не са имали религиозна потребност да строят пирамидите, дали щяха да създадат така добре организирана държава, че да поддържат отличното си поливно земеделие и обилието от храни? Съдбата на народите зависи и от случайността. През последните години мнозина “политолози” и “народопсихолози” все за това говорят: лъжа било, че българският народ е работлив, гостоприемен, талантлив и ученолюбив. На българите било ”генетически заложено” да са крадливи, завистливи, егоистични, недисциплинирани и т.н. А каква е връзката на гените с народопсихологията? Ами никаква. Крадливи, завистливи, егоистични, недисциплинирани хора има сред всички народи. Работливи, гостоприемни, талантливи и ученолюбиви – също. А кое ще преобладава, зависи от конкретните исторически обстоятелства. През Първото българско царство, когато древните български държавни и стопански традиции са се спазвали, военната дисциплина е била изключително строга (военно обучение са преминавали и жените и можели да бъдат мобилизирани, а за използване на боен кон за оран, да речем, наказанието било смърт). Как мислите, дисциплинирани ли са били тогава българите и в другите си дейности? Пак през Първото царство е имало строги закони с тежки наказания не само за убийство, кражба и изнасилване, но и за лъжесвидетелстване, пиянство и безделие (но в същото време, ако някой обеднеел по лошо стечение на обстоятелствата дотолкова, че бил принуден да проси, държавата му предоставяла достатъчно земя и инвентар, за да се изхранва семейството с труда си). И тези закони са се спазвали неотменно и за всички! Как мислите, били ли са тогава българите достатъчно честни, трезви и работливи? Ромейски автор от онова време пише, че други народи охотно се присъединявали към България и искали да станат българи, заради справедливото устройство на държавата. А мислите ли, че това е било генетично заложено у нашите предци? Много поучително е да се попрочете повече за Първото царство. Гените на тогавашните българи, колкото и впоследствие да са се смесвали с други народи (пък те са се смесвали и преди Аспарух да ги доведе тук), са наследени от всички нас. А ако народопсихологията ни днес е различна, то значи, че нещо друго се е променило. Хайде, уважаеми дами и господа днешни политолози, политици и журналисти, сетете се какво? И не плюйте срещу вятъра!
© Мария Георгиева Все права защищены