За хорото и ръченицата
Колкото и да са “модерни” и “глобални” всички българи и днес могат да танцуват право хоро, “Елено моме”, дунавско хоро и ръченица. Без тях няма сватба или новогодишно празненство. В доста още необезлюдени села и малки градове все още се правят събори и панаири, родови срещи, празнуват се Сурваки, Великден, Гергьовден, има кукерски игри. Те също не могат без хората и ръчениците, различни в различните краища. А в читалищата на села и градчета се събират баби и дядовци, облечени в носиите на своите баби и дядовци, примамят някой и друг по-млад човек и пеят песните и играят хората на своите баби и дядовци и учат на тях тези малцина по-млади. Нашите баби и дядовци не искат песните и хората им да се забравят и изгубят. Те може би не могат да го кажат точно така, но чувстват, че загубят ли се песните, хората и ръчениците, загубва се и присъщият на нашия народ колективен български дух, чувството за българска принадлежност, който ни е опазил през многото векове, когато не ...