За живота и още нещо
Колко истина, мъдрост и болка има в думите на Джордж Гарлин: „Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!” Но, трябва ли да загубим близък, за да прозрем житейски истини, да усетим света около нас със сърцето и душата си, а и само хубави ли могат да бъдат тези моменти?
На синия екран събитията се сменят едно след друго, но уморена от отминалия ден, не им отдавам особено значение. В следващия миг дъхът ми спира и се вслушвам в новинарската емисия – младеж на 19 години убил съученика си, а след това разчленил... поглеждам към телевизора и се замислям – как под това детско изражение може да е скрита сатанинска омраза, предизвикала ужасяващ садизъм.
Задъханото време с нестихващите проблеми пречи да почустваме и разберем хората до нас - близки, приятели... Отчуждаваме се, изграждаме бетонни стени между нас, загърбваме болката на другите, мислейки, че ние сме застраховани от нея. Завист и злоба терзаят душите ни спрямо преуспяващите с упорит ...