Какво ти остава, когато вече нямаш сили да продължиш? Когато и най-малката дума отключва празнота? Празнота, която не можеш да заличиш с плач, гняв, с думи, нито дори с ярост или жлъч. Какво става с теб, когато желанието за живот стане просто желание за оцеляване? Ще се откажеш ли от борбата, ще теглиш една майна на всичко или малко по малко, с цената на много болка, ще си възвръщаш всяко микроскопично късче щастие, което си имал? Кой си ти? Тук ли си? Защо си тук? А защо не си?
Кое е това, което те поддържа да не залитнеш... ами, ако вече си паднал? Ами, ако вече си изгубил - ей така, без да знаеш? Всичко бавно се процежда между пръстите ти и нищо не можеш да направиш. Какво трябва да се очаква от човек, който не знае как да бъде честен дори пред сами себе си? Въпроси, въпроси, въпроси...! И какво от тези хиляди въпроси, дори и от този, при положение че си ги задавал вече хиляди пъти? - Тогава!!!
Когато ме попитат, какъв е смисълът на живота, аз отговарям простичко и с усмивка:
- Да ж ...