Замислял ли си се някога дали в труден момент ще имаш рамо, на което да се опреш? Ще има ли някой, който да ти подаде ръка, която щом докоснеш, да ти вдъхне така жадуваната сигурност и спокойствие? Малко са хората, усетили това чувство на доверие, стоящ срещу тях. Тези, който са го почувствали, могат да нарекат себе си истински щастливци. Себеотдаването и привързаността, която изпитват тези хора, се нарича приятелство. Отхвърлено и хулено от едни и превъзнасяно и боготворено от други, чувство. Ние, който сме имали щастието да го усетим, знаем, че го има. Силата, която е в състояние да ти даде дори един минимален жест, е неописуема и необяснима, факт е обаче, че я има. За какво по-красиво и стойностно чувство от това си струва да живеем? Истината за това в какво намираме смисъл, не се крие нито в заобикалящата ни реалност, нито дори в действията на близките ни - тя е вътре в нас. Надеждата, която е наш спътник във всичките ни мисли и действия ни крепи в борбата с неправдите. Умението да се справиш с всяко едно нещастие и да излезеш жив от него, те правят по-силен във всяка следваща ситуация. Практически погледнато всеки ден човек се сблъсква с проблеми в различна степен на трудност. Желанието за победа и справяне с нещастието те правят печеливш играч в надлъгването с живота. Искаш или не, не ти, а той мести пръв фигурите в партията. За теб остава само стремежа да се окажеш по-съобразителен. Погледнато стратегически обаче има да изиграеш още много ходове в играта с живота, докато го победиш. Какъв по-добър стимул от това, за да не се предаваш. Удовлетворението при всеки следващ победен ход се увеличава, а с това и желанието за игра. Искаме или не всеки един от нас играе тази игра. Дали успешно, дали не - сами преценяме. Важното е, че не спираме и не се отказваме!