До Немо, който намери мен
Има моменти, в които трябва просто да поседнеш на ръба на отвесна скала, да провесиш крачка в празното и да се загледаш. В такива мигове очите са прегърнали сивото и имат нужда да се излеят. Очите ми са зелени, знаеш, но само когато съм радостна и в душата ми цари спокойствие. Когато се разплача стават светли, почти прозрачни в нюанса на сивото. Така ме откри ти. Единственото, което забеляза, беше, че в тях липсва блясък. Тогава ми обеща да го върнеш, обеща много неща... но това беше главното.
Ти ме изпрати в тъмното и ме накара самичка да намеря начин да запаля светлина. Извика духовете и ги насъска срещу мен. Ти ми подаде китката си и ме накара да пия от твоята заразена кръв. Отрових се и в цялото ми тяло затанцува огън. Душата ми се сви в конвулсии, полумъртва, разкъсана от острите зъби на демоните. И въпреки това оцелях. Изправих се, превързах раните и прогоних страховете от детството ми. Възродих се от пепелта, защото там оставих сянката ми на човек да ум ...