DigitalSolution (Коста Христов)
3 1
16 мая 2007 г., 09:38

За любовта, приятелството и още нещо 

  Эссе
2037 0 4

Небето бе озарено от утрешните лъчи, всичко около теб цъфтеше. Усети мирис на цветя, отнякъде чу детски смях, усмивки, радост, призма на щастие и изкривена реалност. Ти стана, за пръв път от много време се почувства жив, без болка, без притеснение, без гняв и проблеми. Лек като перце, се понесе към хармонията. Имаше и нещо друго, но какво? Небето бе чисто, хоризонтът бе ясен, а душата - празна. Обърна се за миг, погледна в миналото а там - спомените разкъсваха сърцето ти, съмнения тровеха душата ти, един приятел стоеше винаги насреща, една жена бе готова на всичко за теб. А колко крехко беше всичко, колко кратко... образите започнаха един по един да изчезват, съзнанието пламна за миг, изведнъж протегна ръка, извика!... но защо? Не можа да си спомниш. Една сълза се стече от очите ти, погледът смени посоката си... край, всичко свърши. Продължаваш напред.
Съжалявам

© Коста Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??