За мен, живота и разводите
Ще си позволя да ви разкажа малко за мен и моя живот. Доста съм млада. Още по-инпулсивна, горда, ревнива, злопаметна… Да, ама за скромните ми 17 години съм преживала доста. Може да звучи пресилено, но за съжаление е факт.
Историята на семейството ми е образцов сценарии за сапунен сериял и то от онези най-дългите, дето не можеш да им запомниш героите, защото са твърде много и твърде често се сменят. И аз се вписвам там някъде в картинката като образцовата дъщеря, която всъщност не е чак толкова примерна. Все по-често се замислям за факта, че животът си тече, че баща ми все по-рядко се сеща за мен, а майка ми работи до все по-късно, че той е все по-арогантен, а тя вес по-изморена. О, те се разделиха преди много години. Не, те никога не се скараха, не, те все още са „приятели”. Но понякога няма нужда от думи, студът го усещаме по друг начин. Нима не е парадокс, че живеехве в луксозна къща, а всъщност нямахме нищо, че седяхме един до друг на масата, но всъщност бяхме и сме толкова далеч? Сълзите бяха скрити, но раните се виждаха, защото там под скъпото палто туптеше раненото сърце на майка ми, докато зад марковата врътовръзка на баща ми нямаше и помен от сърце. Не, аз не ги обвинявам за раздялата, защото иначе нямаше да съм това, което съм. Макар и да пораснах малко по-бързо и да осъзнах, че живота може да бъде и гаден, малко по-рано. Това ме направи по-силна. Не го пожелавам на никого, но когато любов вече няма, няма смъсъл от лъжи. Но защо трябва да се стига до тук? Аз имам нужда и от двамата, но те са твърде заети, аз имам нужда от внимание, но времето е пари, а аз все още не мога да плащам…Тъжно, а? Знам само едно, че ако имам дете никога няма да позволя това да се случи, че внимателно ще избирам баща му, че винаги ще имам време да присъствам на първите учебни дни, на всички онези мероприятия (концерт на детския хор, на балетната трупа, на рециталите и изложбите на детски картини). Зная, че има деца и в по-лошо положение от моето, че винаги може да бъде по-зле, но това не ме утешава. Искам всички вие, които сте родители или някога ще бъдете да се замислите. Искам да изкрещя в лицата на всички, че живота е кратък, а детството още по-кратко! Да, вие обичате детето си и искате да му осигурите добър живот, но това ли всъщност правите? С парите няма да можете да върнете времето назад, защото някъде там между сметките и служебния обяд то ще порасне и вие ще пропуснете този момент!
© Ирена Все права защищены