2 февр. 2006 г., 14:52

За милото 

  Эссе
2977 0 1
1 мин за четене

Бях тъжен,бях унил, не намирах смисъл във живота.Нищо вече нямаше смисъл. Съдбата беше се подиграла с мен.Аз бях изгубил смисъла на живота. Но в една прекрасна нощ съдбата ми прати теб.Сякаш ангел застана пред мен. Толкова красива, че не можех да кажа и една дума. Колко бях щаслив, когато разбрах, че не само аз те харесвам, а чувството беше взаимно. С течение на времето ти ме накара отново да обичам. Пробуди тези чуства, който смятах, че отдавна ги няма в мен. Ти ме правиш невероятно щаслив.Живота ми доби отново смисъл. Вече има за какво да се боря.Имам цел в живота си. Ти си най-ценната за мен.Ти си на първо място. Мислех, че никоя жена не може да пробуди отново тези чуства. Лъгал съм се.Както са го казали, на този свят няма нищо невазможно. Аз знам само едно-че те обичам.Не мога да живея без да те вида,без да те гушна. Не мога и ден, без да усетя твоите милувки.Твоето лице е пред мен всеки миг. Единствено и само за теб мисля.Ти си моя извор на живот. Благодаря ти, че си до мен. Обичкам те!!!
 

© Владислав Колев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • хубаво е но една част от изречението не ми хареса(Колко бях щаслив, когато разбрах, че не само аз те харесвам)
Предложения
: ??:??