За моето друго аз
Мислите са сенки на нашите чувства –
винаги са по-тъмни, по-празни, по-прости от тях.
Ницше
Много пъти съм започвала и вероятно в пъти повече съм изтривала написаното. Понякога съм се опитвала да размишлявам, друг път - да дефинирам, трети – просто да се освободя от всичко, натрупано, напластено, стаено за неопределено време в мен. Но винаги стигам до тук – момента, в който сякаш извиквам другото ми аз да се появи от дълбините на съзнанието ми. Открехвам невидимата вратичка там, дълбоко в мен, и позволявам на съзнанието ми да се отърси от всички морални, етически и прочие задръжки, от стреса на ежедневието, от болките, проблемите, несгодите, от всичко хубаво и лошо. Давам му път и му предоставям бял лист хартия като поле за изява. А другото ми аз сякаш само това е чакало, с нетърпение, вълнение, трепет, но някак бавно, нежно, фино подрежда всяка мисъл в съзнанието ми и чак тогава започва да твори. Като художник, който приготвя моливите, пастелите, палитрата и акварели ...