Политиката е бизнес и в бизнеса има много политика. Голяма част от двете полета се припокриват.Бих казала, че много приличат на играта шах. Мнооого стара, трудна и не за всеки игра. Политиката съществува от времената на неписаната история. Малко, или много, всеки трябва да я разбира, ако иска не просто да оцелее, а да живее относително добре. Та, за да си добър политик, или бизнесмен, трябва да си хладнокръвен, да знаеш много и да умееш да градиш с това знание успешни стратегии. Както виждате, тук не включвам морал, защото твърдият морал пречи. Трябва да имаш неморално мислене, за да можеш да предвидиш и осуетиш неморалните атаки на съперника. Трябва са се лишиш от чувствителност, или да се научиш да я криеш, защото тя те прави уязвим.Целта на всеки бизнес, включая политиката, е да печели. Да бъде непредвидим в ходовете и максимално печеливш. Иначе, ще бъде смазан от съперниците. Политиката, обаче, има и друга цел. Не просто да гарантира външна сигурност, но и вътрешна. Ще рече, да угажда на всички. Но, това е невъзможно. Колкото и да даваш някому, все не е достатъчно! За това, политиците отделят най-влиятелните групи и се стараят на тях да угодят, в замяна на тяхната подкрепа. Корупцията не е просто риск за политика. Тя е инструмент! Тук идва проблема. Големият проблем! Веднъж преодолял моралните граници, той не знае кога трябва да спре. Кога е станал опасен за себе си и за политиката си. За това е вредно дълго време да си политик. Всички бизнеси и политики се крепят на масите.Само че, те са изградени от индивиди, които имат същите щения, но нямат инструменти, знание и умение, за да успеят. За това трупат недоволство, което прераства в гняв и ексцесии. Индивидите вече са проумели, че моралът им пречи да получат каквото искат и не малко от тях, даже твърде много, са преодолели почти всички бариери. Най-сериозните бариери, касаещи живота, здравето, сигурността на другите вече не са защитени и твърде често падат жертви. Казвам, че нещата са отишли твърде далеч. Би могло и да не е така и "мръсните" стратегии да са изключение, но те са по-лесни и по-печеливши. И стигаме до сегашната ситуация. Никой не е доволен от живота си и никой не е сигурен за него. Обществото е пропито от завист и гняв. От жажда за мъст. Идва неговото време. Защото неговите ексцесии са сравними с природни катаклизми. Щат - не щат, политици и бизнесмени трябва му обърнат внимание и да задоволят жаждата му за възмездие, справедливост и добър живот. Но как? Ресурсите са усвоени, а предстаеите на всеки индивид за възмездие и добър живот са различни. Последното, за което мислят индивидите, с някои изключения, е как искат да живеят и кой може да им го гарантира. Хвърлят се да подкрепят този, или онзи, а на него не му пука. Просто се възползва от енергията. За това сме вече в приказката за животните, паднали в ямата. Да ви я припомня: В една яма паднали мечката, вълкът, лисицата и заекът. Не можели да излязат и с времето озверели от глад и жажда. Решили да изяждат всеки с лошо име в ямата. И почнали." Заю Заище, лошо именище!"  Изяден! Така един по-един, до като останало само едно животно, което не можело да излезе от ямата. Стара приказка. Огромна поука и персонажи, лесни за политически асоциации. Ситуацията - също. И... Да питам: кой ни е крив, че не играем шах?