"Не е страшно да се родиш сред патици, ако се излюпиш от лебедово яйце!"
Ханс Кристиян Андерсен
Страшно е, Ханс... страшно е. Защото можеш никога да не срещнеш онези - от твоята порода. Можеш цял живот да живееш между чужди и да страдаш, че не си като тях.
Дотолкова да страдаш, че да се намразиш. Дълбоко и силно да се намразиш. И сам на себе си, чужд да станеш.
Какъв смисъл има от дългата ти шия, от белите крила, когато едно свястно „па“ не можеш да изречеш? Когато, гледайки отражението си във водата, виждаш гротескно извития си врат и се ненавиждаш, че си се пръкнал такъв урод - на нищо и никого не приличаш! Грозотия някаква, която напълно си заслужава и съскането и щипането на патешките клюнове.
Кой ще те поиска за партньор? В това блато има само гъски и патки, а ти си грозен за тях. Ти и изроденото ти тяло, ти и гракането ти, ти и несъразмерната ти шия...
Не разбираш ли, Ханс? Можеш да изживееш живота си с клеймото на урод, само защото в това блато лебеди не кацат. Няма откъде да знаеш, че ги има, няма откъде да ги видиш и да се познаеш в тях. Ти живееш с патките, а не си патка - какво друго да ти дойде наум, освен, че не си нормален? Впрочем, патките още преди тебе са разбрали, че не си нормален, показали са ти го, наритали са те и за теб остава само игнорирания живот на селски урод. Толкова за лебедовото яйце, в патешкото ято.
Измисли нова приказка, Ханс! Ти така го можеш това, с приказките... Измисли друга приказка - за змийското яйце, излюпено от патица!
Разкажи ми я! - Искам да знам, дали змийчето ще се интерисува, какво мислят патки за него.
Единственото, в което съм сигурна е, че и цял живот змия да не срещне - никак няма да страда, че е различен.
Малко ще те перефразирам, Ханс - прощавай!
"Не е страшно да се родиш сред патици, ако се излюпиш от змийско яйце!"
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Все права защищены