За стачката и тъжните момичета
За стачката и тъжните момичета
Трета седмица стачка. Стачка като стачка. С всичките й справедливи искания, всенародната подкрепа, дори с лицемерното съчувствие от противоположната страна на преговорите. Много се изписа, много се изприказва. Уж синдикална, но аха да прерасне в политическа. Впрочем всяка уважаваща себе си стачка носи във войнишката си раница маршалския жезъл на политическата стачка, сваляща правителства. Особено ако стачкуващите са далеч-далеч на края на трапезата, наречена държавен бюджет. Дълга е тази трапеза, страшно дълга - като на царска сватба от приказките. Но сервирането става само от единия й край. От този, на който са царедворците. Няма начин до крайчеца, на който са забутани учителите да достигнат деликатесите и отбраните питиета на приказната царска трапеза... Казват, че България е приказна страна. Май само приказно дълга е трапезата. Но само на дължина, не и на изобилие. Поне да беше тази трапеза от събрани една до друга маси, а то... Между масите дупки, в които потъват и комати, и залъци, и трохи. А за гладните на края на приказната трапеза и трохите са храна...
Но да оставим приказките за седенките. Тук в този сайт те са рядкост. Има толкова много и разнообразни други литературни форми. Отсъствах известно време, а сега с изненада откривам, че в дните на стачката тук се е родил един нов жанр! Не, не търсете директно думата „стачка"! Няма да я срещнете. Но ще срещнете друго. Сред разказите ще срещнете изповедите на десетки огорчени млади девойки. От четиринадесет- до осемнадесетгодишни гимназистки. Тежки, но и тъжни думи след раздяла. Уж еднотипни истории - изненадваща раздяла след изпепеляваща любов, но всяка носеща своята трагедия, своята неповторима мъка... С повече чувства, отколкото факти. Разкази писани със сърцето и душата, а не с разсъдъка. И с толкова много болка... Деца! Не знаят, че това е пречистваща болка. Болка, която те прави по-мъдър и през която всеки трябва да премине. За да станеш по-чист и за да цениш любовта и човека до теб повече!... Деца! Някой ден те ще разберат. Колко още влюбвания ги чакат!...
Но да се върнем на стачката. Каква е връзката между нея и тъжните момичета? Естествено, досетихте се! Това е неочакваната есенна ваканция, която получиха децата ни. Не помня да е имало есенна ваканция до сега. Дедите ни са били мъдри и са го измислили - в сезона на депресиите по-добре е човек да не остава самичък. Да, но сега децата ни са сами у дома. Оставайки насаме със себе си, неминуемо спомените им изплуват. В мрачните и дъждовни дни това са тъжните спомени. По-смелите ги споделят. По-срамежливите ги четат и откриват себе си. После размислят и се осмеляват да разкажат собствените си трагедии. И така им олеква! Сигурен съм! Литературните достойнства на изповедите са на заден план. Сайтът е „Откровения". В случая споделянето е по-важно от това, дали всъщност са разкази или есета; от това дали мисълта тече гладко и дали има фабула. Важното е, че децата ни се разтоварват от затворената в душите им мъка. Особено ако прочетат и добра дума в коментарите от сродна душа. А някои от тях, вярвам, че ще останат завинаги пленени от Словото и от възможността да изразяват пред околните мислите и чувствата, които ги вълнуват. Дай Боже да са повече! А пък след време, когато запитат някоя известна писателка „Кой и какво Ви накара да започнете да пишете?", може отговорът да е „Учителите... и една стачка"?... Всъщност защо пък само писателка? Да, момчетата не пишат на тази тема. Но да не мислите, че по-малко страдат и по-лесно преживяват разделите? Повярвайте ми - не! Но не го казват на глас. Поне не на тази възраст. Но сигурен съм, че в дните на неочакваната ваканция и някой от тях е направил първите си литературни опити...
Психолозите казват, че за психическото ни здраве са необходими не само положителни емоции. В малки дози са полезни и отрицателните. Тъгата и болката от раздялата са сред тези чувства. Катализаторът за събуждането им, колкото и странно да звучи, е днешната стачка. Излиза, че за някого тя е... полезна. А дали ще бъде полезна и успешна за участниците в нея? Искрено се надявам това да е така! Защото за да ни има и да сме такива, каквито сме, заслугата е най-вече на нашите Учители!
*****
Идеята за това есе се роди от разказите „Обичам", „Есенен ден", „Сама на брега", „За теб", „Изоставени", „Есен", „Щастие", „Край"... и още много други.
© Пер Перикон Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
И това е интересна гледна точка, но трябва да бъдем обективни. Учителят и в добро, и в лошо трябва да е за пример. Такава му е съдбата. За съжаление, поне аз виждам справедливи искания, облечени в неудачна и некласна форма.
-
Това беше май само за стачката. А иначе и без стачка, тинейджърки, които са наранени е имало, има и винаги ще има.
-
Народ, който не цени учителите си, заслужава съдбата си. Разделят ни на шофьори, лекари, учители, миньори и всякакви и така се разправят с нас. А ние всички вместо да подкрепим учителите, им разрешаваме да ни разделят. Българинът винаги е имал за приоритет това да изучи децата си. Като му отнемеш това, като му отнемеш прирдата, която имахме, като му вземеш киселото мляко (което стана пълен боклук),... направо да ни няма.
Имам усещането, че живеем под някакъв зъл похлупак. И никой няма желание това да се прекрати. Изтребват ни като пилци, а ние само това чакаме...
Вече си мечтая за онзи президент или генерал, който ще се изправи на стълбите на Народното събрание и високо и ясно ще каже пред всички:
"Да дойдат танковете!"
Май друго спасение не ни остава... -
Вижте, и аз тези дни си мислех за смисъла на тази стачка. Вчера си говорихме с една позната - тя каза, че когато стачката беше на шофьорите, та дори на лекарите от Пирогов, нещата не бяха същите. Защото тук става въпрос за образованието и децата ни - за това, че всеки ден се сблъскваме с недомислията в образователната ни система и с невъзпитаните ни деца, и с калпавите педагогически похвати на някои учители, както и с наркотиците, пласирани около училищата и ей такива неща...наред с подкрепата ни на учителската стачка...Та си мислех и за положителното в тези три седмици стачка - може би не чак толкова увеличението на заплатите, не толкова това, че децата ни съклетясаха вече, колкото усещането, есенцията на това, че са казали дълго премълчаваните истини - осмеляването на учителите да изкажат общото ни презрение пред непукизма на правителството ни - само една изпусната фраза, че са се събрали на седянка беше доказателството за това, и беше възловия момент, който развърза конфликта...
-
Впечатли ме твоето есе,Пер Перикон
Вдъхновенията имат различни източници и точно затова са така пъстри - от всеки извор тече различна вода.Хубави неща си казал и имаш много добър изказ - за трапезата,за трохите,за откровенията,че и до психологията на мъжете достигна(какви мъже са на по 15 всъщност...).Поздравления от мен,беше ми приятно да прочета есето ти! 
-
Благодаря!
-
Това свързване на стачката с писане на творбите през неподходящата ваканция ме подразни,Пер!
И си избълвах афекта! Никой не иска да ни чуе!Никой не иска да знае истинската причина за това да сме навън!А децата нека си пишат! Дали по време на стачка,дали по време на нещо друго,който може и иска -пише!
Съжалявам,ако съм била груба.Или неразбрана!
А иначе в есето има много положителни неща,и ще бъде глупаво да го изтриваш.Та нали затова е в откровения.Всеки да си каже какво мисли! -
Веси, ти дори не си го прочела до края!
Ако беше го направила, нямаше да ме упрекваш, че не помня кой е държал ръката ми когато бях първолак. Неслучайно съм цитирал заглавията на осем разказа. Намери ги и виж - те са осем от шестнадесет /между първия и последния/. Половината! На една и съща тема! Хайде намери същата тема в половината разкази в произволен период от историята на сайта! Едва ли ще успееш! Като мислещ човек си зададох въпроса "Защо?" и направих връзката с ваканцията. Ти не споделяш това мнение - чудесно! Може и да бъркам. Но кажи ми, моля те, къде видя упрек в написаното към вас -учителите? Изредила си куп обвинения, които аз едва ли не съм ви вменил! Аз?!... Аз, който боготворя учителите! Не, ти си афектирана и не си го дочела до края! Моля те, прочети го още веднъж, прочети и "24-ти май" и ако отново си на същото мниние, кажи! Ще изтрия есето, щом то е обида за вас учителите.
Не съм журналист и не обслужвам ничии интереси. Дори и двете ми деца - гимназисти, тези дни си ходят на училище, защото учителите им не стачкуват.
А жената която държеше ръката ми преди 39 години е Ганка Петрова. Не зная дали е уместно да я нарека "другарка", но съм я запомнил като "другарката Петрова" и ако съм тук в този сайт, го дължа и на нея! -
Съжалявам, сигурно ще ви обидя...но не съм съгласна с някои от изводите ви.
Какво има стачката общо с тъжните момичета?
Само това,че в момента е актуална и всеки спекулира с нея.
Та утре като се върнем по стаите и есенната вакация подтикнала ги да пишат спре...Те ще спрат ли да творят? Мисля,че не!
Ако изобщо нямаше стачка и беше прочел същите творби пак тук...кой щеше да е причината?Учителите ли?
Те за всичко са виновни нали?Затова,че учениците се дрогират,че ходят по дискотеки без да ги знаят родителите им,че крадат ключовете от скъпите им коли без да знаят... катастрофират с незнам си колко промила алколол.Кой е виновен? Учителя ли?Депресията ли?И коя депресия?
По същата логика на твоите разсъждения...трябва да се разболея точно когато стачкуват лекарите...та да има някой виновен за моята болест?
Вижте причините другаде...И истината право в очите!И не пишете като журналисти само това,което е удобно на някого!
Все пак учител ви е държал ръката да се научите да пишете...И тяхната ръка също ...И на всички останали -
Браво за насоката на размисли!
Всичко е много смислово навързано и обосновано защо е така.
Много лесен преход има между отделните параграфи, което улеснява прочита. -
Поздравявам те за есето!
За мен като прочит то дойде, сякаш, в най-подходящия момент!
Благодаря ти! -
Прекрасно, все едно чета собствените си мисли. Но как да се промени тази тъжна , за жалост, истина, вижда ми се безнадежно, жаля децата ,
дано поне Бог да ги пази и ние, доколкото можем. -
Много е хубаво есето ти и за жалост вярно.Но аз не мисля ,че е за жалост.Въпреки тези мрачни есенни дни се раждат,да тъжни, но също така и красиви творения....Ии така като ги четем ние спираме да мислим за себе си.Спираме да мислим за нашите проблеми.Отдаваме се на един нов и неподозиран свят.Светът на чуждата душа.Браво и преклон пред хубавото ти есе!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
