Виждаш ли как се усмихва морето? Ето, пак! Показа белите си зъби и с устни от вода си ги прибра. И после пак... Продължава да се усмихва. А видя ли гларусите? Нарисуваха те. С нежни бели тела върху ситния пясък. И пясъкът се оцвети в бяло - за да прилича на теб. За да има твоята красота.
Виж! Мидите разтвориха самата си сърцевина, за да ти покажат перла. За да се огледаш. Да се почувстваш още по-богат.
Скалите засияха. С лъчи като слънчевите. Отразиха светлината и ме ослепиха. Все едно - за тях бях сляпа. Но теб видях.
Видях те още във съня си, много отдавна. Видях очите ти, видях косите ти. Вятърът те разроши, но луната с меки пръсти оправи къдриците ти. Звездите се отразиха в твоите очи.
Ти си необятен като вселена.
Ти си нежен като водата около босите ми нозе.
Ти си мил като лъчите, които безспирно галят телата ни.
Твоето сърце е голямо като морето - пълно е с безброй вълнуващи неща...
Да, сънувах те. Преди да ослепея. Но сега те чувствам, че си тук, до мен. Присъствието ти ме кара ...