17 апр. 2007 г., 22:08
2 мин за четене
Събуждам се, отварям очи и ставам от топлото легло. Днес денят е по-различен и красив. От много време е така и съм щастлива. Усмивка превзема лицето ми, защото погледнах в сърцето си и там намерих теб. Ти си слънцето в моя живот и огряваш всяко кътче в мен. Дори навън денят да се цупи, аз виждам красота и щастие, защото ти си до мен.
Обичам всеки твой недостатък. Дори да е есен, ти ще я превърнеш в лято, щом съм тъжна ще бъдеш до мен, нали, за да ми казваш, че всичко ще се оправи. Искам да си до мен, защото заемаш цялото ми сърце.
Ти ме плени с топлия си поглед, с нежните думи и знам, че това е любовта. Намерих те и не искам да те пусна да си отидеш, понеже сме като ангели с по едно крило и летим щом се прегърнем. Само с теб се чувствам жива и не си представям живота, ако един ден си отидеш от мен.
Знам, често се караме, но повярвай ми, обичам те до лудост. Гордостта ни пречи да признаем грешките си и това води до сблъсъци. Опитвайки се да съхраним достойнството си, изричаме неща, коит ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация