Училището - родината на знанието - този обитаем от всички ни свят… тази паралелна реалност, в която Аз и не Аз живеем. То е неделима част от моя живот, но знам, че и аз съм частица от него. Училището оставя траен отпечатък върху съзнанието и сърцето на всеки един от нас. То кове нашите съдби.
„Приюти ме ти в своите ръце… приюти ме със силни ръце! Ако се почувствам птица сломена от пътя, бих се сгушила в твоята гръд.” Дръж ме за ръка, докато израствам… и ми показвай пътя, когато съм сляпа… показвай ми, че наистина те е грижа за мен, по малко всеки ден… и тогава ще намеря щастие някога, някъде по пътя си.
Когато прекрача прага ти, скъпо училище, ми припомняш всичко преживяно в теб. Хапех устните си от обида… исках прошка за несторен грях, но ме научи на едно - да бъда силна! И в теб аз себе си видях! Сред стените ти все още кънти звънкият ми детски смях. И всеки поглед, всяка незаслужена забележка, всяка искрица обич, скътана в сърцата на всеки един от нас ще си останат спомени, които никой няма да угаси, обич, която никой няма да изтрие. Не искам да си тръгвам от теб, оставям тук най-свидните години. Зад вратите ти, остават толкова блянове скрити, училище свидно. Дари ме ти с храна духовна, направи от мен истински човек. Превърна ме в жена горда и свободна и това дължа на теб!
Ако си сън, който отминава с утрото, нека не се съмва никога! Нека, когато се събудя сутрин, да зная, че ти ще ме очакваш с отворени врати и ще ме посрещнеш с песента на септемврийският звънец… отново и отново. Нека не заспиваме с мисълта, че това бе последният ден, в който чух смеха в класната стая. Нека времето изчака, нека не си отива… Ще заплача. Не е обидно! Нека напиращите в очите сълзи бъдат от радост, че ми бе опора и подкрепа, че ми позволи да преоткрия себе си, защото всяко изградено и съхранено от всички нас нещо, е отпечатък върху историята ти, мило училище.
Ти ни учиш на нещо ново и различно - да променяме това, което можем и да загърбим останалото. Нека не позволяваме липсата на кураж да поквари представата за собствената ни същност, желанието ни да успяваме и способността ни да вярваме. Нека се стремим да даваме най-доброто от себе си! Когато постигаме успехи, ще спечелим и фалшиви приятели и истински врагове, но нека се стремим към успеха въпреки това! Но… нека не се тревожим за вчерашния ден. Той е в миналото, а то не се променя никога. Само ти, скъпо училище, можеш да ни промениш. Нека не се тревожим за утрешния ден.Той винаги ще е пред нас и ще очаква да дадем най-доброто от себе си, но това може да стане, ако изживеем пълноценно днешния.
Ако те има… Ако те има… взимай винаги от вятъра крила, за да ни приютяваш и учиш, както никое училище в света! НЕКА ТЕ ИМА!
© Пламена Христова Все права защищены