За виртуалната любов…
Провокирана от „Откровения“ и живеещите в сайта съдби на творци, една мисъл не ми дава мир и покой. Какво означава да обичаш виртуално, без да познаваш човека, без да знаеш нищо за него, какво обича, какво не обича, за какво се ядосва или пък страда…?!
Силата на словото е в състояние да ни накара да си създадем мечтания профил на идеалния за нас човек – нашата сродна душа. Заживяваме бавно и мъчително с думите, написани от него, започваме да четем между редовете, трескаво задавайки си въпросите на живота… Чакаме написан ред, влизаме по стотина пъти дневно, за да проверим дали сродната душа е усетила нашето присъствие, крием се, после се трием и после пак се изрисуваме…
Защо го правим? И какво не намираме всички ние в реалния живот, че се налага да създаваме мечтаните души и да ги материализираме под формата на поезия? Дали пък, защото поетите – творци са крехки създания, които трудно се вместват в прагматичния начин, по който е устроен света, трудно намират себе с ...