За властта

Дълбоко в недрата на човешкото съзнание, понякога труднооткриваема, друг път - изникваща на повърхността, се крие идеята за власт - желанието за абсолютен контрол над умовете, притежанията и съдбите на останалите човешки същества.

Тази цел не може да бъде заклеймена като нещо зло или деструктивно, защото произлиза от естествения стремеж на индивида към достигане на божественото. Богът е идеален, той е съвършен, но освен това притежава абсолютната власт над света, като негов създател.

Родителите се отдават на неосъзнатия си стремеж към власт, опитвайки се да контролират съдбите на децата си. Но те не са деспотични господари, а просто искат да осигурят по-добро бъдеще на наследниците си, също както владетелите се грижат за бъдещето на кралството и поданиците си.

Но не винаги стремежът към власт е съпътстван с добри намерения към другите. Основната идея за върховната власт съдържа в себе си огромна доза егоизъм, себеизтъкване, нахалство.

Също както Бог е един за всички хора и властва над тях, така и човек е склонен да желае единствен да управлява съдбата си и да бъде Някой, над останалите.

Властта има различни лица, в зависимост от начина, по който се постига.

Едно от тях е славата - опияняващият й ефект е способен да накара човека да забрави за всичко друго и да иска още и още - също като наркотик. Славата дава властта на известността и паметта. Тя може да пренесе името не само през обещаните петнадесет минути, а и векове напред във времето. Тя е мощна сила, влияеща на общественото мнение, начина на мислене, дори начина на обличане. Славата дава на съвременния певец, актьор, писател, основател на секта власт над множеството клонинги - последователи, опитващи се да наподобят стила му. Но тя има и положителни страни - славата на Исус Христос е причината човечеството да се стреми към неговото съвършенство, чистота и безкрайна добродетел.

Най-силната власт в съвременното общество е тази на парите. Те винаги могат да бъдат повече и никога достатъчно. Не са важни качествата на лицето, което ги притежава, а само тяхното количество. С пари може да се купи слава, любов (дори да е само плътска), остров, два, море. Пред властта на парите всички врати са отворени. Човекът с многото пари винаги е по-красив от красивия и по-умен от умните. Той може да властва както поиска, над каквото (когото) пожелае. Способен е с няколко банкноти да отнеме чуждата слава и да засили своята, да вземе живота на друг, без да засегне благополучието си, може да осъществи всяка своя мечта с лекотата на банкнотата или подрънкването на монета. Нима и Юда не предава Христос за тридесет сребърника?

Физическата красота е често срещана сила. Притежателят й е способен да въздейства над множеството с усмивка, поглед, жест. Красотата е може би единственият път към властта, който не следва пряко божествения пример, а дори се противопоставя на нормите му за благочестивост. Вероятно затова е и най-преходна: докато парите могат да траят до смъртта, а славата - и след това, красотата е абстрактно понятие и трае твърде кратко - увяхва в края на младостта. А след това?

Идва ред на най-истинската власт - тази, която човек винаги достига сам, без да се нуждае от въздействие върху чуждите умове, защото тя влияе на неговия и го усъвършенства в почти божествена степен. Това е властта на познанието. Според Библията не Бог, а Сатаната тласка човека към знанието. Както любопитството е подтикнало Ева да поиска ябълката, така и желанието за познания е глад за ума.

Славата, парите, плътските наслади могат да доведат до пренасищане, докато човек никога не може да се насити от знанията - колкото повече учи, толкова повече неизвестни неща изникват.

Знанието представлява пълна власт не само над определена група хора, а над самия човек, цялата земя и всичко, което се крие в недрата й, тайните на живота. В знанието се съдържат всички останали пътища към абсолютната сила, защото то не е начин за достигане до властта, а самата власт.

Но както абсолютната мощ е присъща само на божественото, така и пълното познание остава недостижимо за човека. Докато постигането на частична слава, малко състояние или повърхностна красота може да донесе относителна власт, постигането на частично повърхностно знание представлява за ума провал, поставящ го на разстояние от властта.

Дали скрито или явно е желанието на индивида да достигне божественото всемогъщество, да се превърне в център на малката Вселена, която представлява заобикалящото го общество, абсолютната власт се оказва една невъзможна идея, но тя води до търсене на съвършенство и надграждане на личността.

Така тази идея се превръща от скрита в съзнанието (или подсъзнанието)  мисъл в основа на цялото човешко развитие.