17 окт. 2017 г., 09:53

За войната и меката сила 

  Эссе » Гражданские
1667 1 4
3 мин за четене

Случи се. Въпреки непопулярното говорене по въпроса, ето, че и нашите политици заговориха за война. Макар необявена, с неясен противник, цели, средства за водене, мащаби и време, президента и премиера заговориха упорито за въоръжаване, конфронтация и налагане на собствени приоритети и интереси. Термина „Общоевропейска сигурност“ бе заменен от Стратегически интереси и силово налагане на един или друг приоритет. Дори и малките ученици знаят, че когато защитаваш интересите си със сила, това неминуемо води до конфликт, чийто изход никога не е ясен. Това, което добре знаят учениците още, е че колкото по-бързо реагираш, толкова по-голям шанс имаш да излезеш победител в конфликта.

 

Макар воденето на една пълномащабна война да не може да се сравнява с училищно сбиване, то не е зле да си припомним болезнените уроци от последното. Само тези, които не са удряли чужд череп с невъоръжена ръка не знаят колко болезнено може да бъде това усещане за удрящия. Не рядко се стига и до сериозни контузи на ръката му, чийто кокалчета са далеч по-деликатни от коравия и дебелостен череп. Затова всички участници в един конфликт гледат да се въоръжат и то подобаващо.  

 

Въоръжава се и българската държава, но за сега е успяла да купи само един двигател за единствения ни руски изтребител и затова той се върти само в кръг. Добре, че територията ни е сравнително квадратна, та не излиза много от териториалното ѝ небе. Ако трябва да погледнем сериозно на бъдещите заплахи, то неминуемо трябва да отчетем ниската боеспособност на армията ни. Или почти пълната ѝ липса. Не мога да се сдържа и тук ще кажа още една смешка, която обаче отразява доста точно тая боеспособност. А тя е, че ако половината ни армия е бременна, то другата половина е заета да епилира краката си. Факта, че сме сключили договори с други държави да защитават териториалната и въздушната ни цялост не бива да ни успокоява. Това са други държави и ако пламне и тяхната черга, то едва ли биха дошли да гасят първо нашата. Също не бива да ни успокоява и мита за храбрия български войник отпреди век. Костите му отдавна лежат под Паметника на незнайния войн под торта на хиляди букети, венци и майчини сълзи. Вечна му памят!

 

Днес реалностите са други и света е все повече жаден за кръв и за мъст. Причините за тая жажда тук няма да разглеждам. Само ще отбележа, че ако доскоро те изглеждаха имагинерни и лесно преодолими, то днес все повече се налага мнението, че сблъсъка е неизбежен. Трудността на ситуацията идва от многопластовостта на наслагваните напрежения, голямото количество на участващите страни и разнобойността на интересите им. Всички тези процеси са добре представени в умален вид в един настоящ конфликт. Никой не знае колко страни участват във войната в Сирия, гражданска ли е тя или сблъсък на глобални интереси. Към преодоляване ли върви, или към задълбочаване и въобще за какво става дума, мамка му!? Това, от което най-много ме е страх е, че и в един бъдещ глобален конфликт ще се мултиплицира една такава кървава неразбория в която всеки ще иска да защити своя интерес и да извлече едни бъдещи ползи за себе си и нацията си. Всичко това би било добре, ако не отчитаме какво е положението на националното самосъзнание в много от застрашените държави. Един такъв конфликт много лесно може да се изроди в личностни саморазправии и търсене на кървави реванши.

 

Вероятно мнозина биха ме упрекнали в песимизъм и черен фатализъм. Други биха се възползвали добре от една глобална патаклама и само си мечтаят за нея. А на трети въобще не им пука, щом е пълен търбуха. Аз уважавам всичките, но това не ме прави по-спокоен и щастлив.

 

Тук щях да приключа писанието си , но видях последната дума от заглавието. Меката сила и това, което символизира тя. Когато чуя за мека сила винаги се сещам за силата на водата. Оная, жизнено важна, бистра, понякога буйна, друг път нежна и топла субстанция без която го няма живота. И която е носител и причинител на най-трайните промени, невъзвратимите резултати. Най-голямата и непреодолима сила. Мисля, че ако сме устояли до сега, като нация, то е защото сме носители на тая сила, защото, като водата сме устоявали на всички промени и катаклизми, на цялата световна жажда за власт и себичност.  Едва ли са много народите, които като българите са способни на търпение, упорство и бих искал да кажа – последователност. Затова сме просъществували и ако продължим да бъдем вещи носители на тая мека сила, ще ни бъде!

© Атеист Грешников Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ... и до упадък на морала. Но това не бива да ни плаши и да ни спира в движението напред. А според мен промените освен неизбежни са и неотложни, защото в сегашния си вид и обществени отношения човечеството е обречено на самоизяждане и тотален упадък. Написал съм го на много места.
    Колкото до вярата в "светлото бъдеще" и доброто в човека аз никога не съм я имал, за да я унищожавам в себе си. И съм благодарен за това на злия и безкомпромисен свят, който ме създаде. Дано ти не си изживял някой болезнен катарзис при загубата на светлата вяра.
    Благодаря ти за отговора, който ми даде възможност да продължа мисълта си.
  • Напълно съм съгласен с отговора Ви. Като как си представяме унищожението на познатия ни свят, това вече са подробности. Чудя се само кога унищожиха вярата в светлото бъдеще и доведоха мрачни тенденции във всички изкуства. А може, по-иначе може...
  • Провокираш ме за един по-дълбок и конструктивен отговор, за който нямам нито време, пък да си кажа и желание Александре. Мисля, че вече малцина се самозаблуждават, че настоящето поколение няма да изживее един всеобхватен, дълбок катарзис, който ще остави след себе си трайни и непредвидими резултати. Тези, които си мислят, че ще ги прескочи няма да се подготвят, поне психически и ще изживеят най-болезнено тези промени. Ако въобще ги преживеят.
    Та, ако пристъпим към по-нататъшни разсъждения от позицията, че глобалния сблъсък е неизбежен значи имаме поне една обща допирна точка с теб. А дали е толкова страшен, колкото си го представяме? Дали ще доведе до унищожение на познатия ни свят и на човечеството? Моят отговор е, че човека ще оцелее, но познатия ни свят ще изчезне. Или поне ще се промени толкова много, че никой няма да може да го идентифицира с настоящето. Дали ще бъде по-добър? Едва ли! Изторията учи, че човешкото общество се движи към усъсършенствуване на техологиите (...)
  • Въпросът е ние ли сме носители на мека сила или тя се упражнява върху нас. Липсата на всякакъв вид суверенитет, включително военен и информационен, е може би най-силна от създаването на третата българска държава до сега. Народите със своите различни качества играят все по-малка роля в глобалните събития, а обикновеният човек все по-трудно може да разбере действителността и да излезе от натрапените му отгоре стереотипи. Може само да се надяваме, че инструментите за водене на война се променят и че директният горещ сблъсък не е нито най-ефективен, нито най-изгоден. За добро или за лошо...
    Иначе по-малките по размер беди и сега си ги имаме. Колкото добра ти е армията, токова са ти добри и съюзниците. Изводите са ясни. Не знам също чии добродетели са упорството, последователността и търпението, освен кучешкото търпене на ритници и влажния поглед за някой кокал.
    Стига и аз с тоя песимизъм. Може пък ориенталската хитрост да свърши веднъж работа. Начини много, стига да има ясна цел.
Предложения
: ??:??