Пиша това за онези, които се различават и за тия, които вече го знаят. Понякога осъзнаваме неща за нас които са били за нас като във мистерия, стряскаме се и прибягваме към мисълта, че може би нещо не е наред с нас. Със старанието си да впечатлим някого само за да ни хареса правим огромни грешки, след което съжаляваме губим себе си за да бъдем като някой, ала животът ни побеждава и един ден решаваме да бъдем себе си, защото така се чувстваме най-добре. Жалко е само това, че понякога даваме душата си за грешния човек, не ценят нито сега, нито преди. Жалко, че добрите намерения, вложени в добри чувства, останаха някъде изоставени и биват дълбоко забравени. Жалко е, че да дадеш интимност се получи нещо нормално и еднообразно, точно за да се впишеш ставаш и ти такъв и точно от там започва всичко наопаки, но след дълго падение усвояваш факта, че за себе си е по добре да се грижиш, отколкото за някой друг, разбираш факта че е по-добре да бъдеш различен отколкото да се вписваш в тълпата, защо ...