ЗАКОНЪТ НА МАТЕРИАЛНИЯ СВЯТ И СРИВЪТ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СИСТЕМА.

   С тази статия ще се опитам да анализирам нещата от моята „камбанария“. Знам, че на хората им е писнало и знаят много добре за какво става въпрос, но има неща, които трябва да се повторят, за да се знаят от идващото младо поколение.

   И така, започвам от времето на Т. Живков.

   През времето на социализма правната ни система действаше и всичко беше под контрола на партията майка. Всяко предприятие, всяко военно поделение, всяка организация, държавна и общинска администрация се контролираше от партийните секретари. В едно предприятие, освен директор на предприятието и неговите заместници, съществуваше длъжността партиен секретар. Партийният секретар на предприятието беше с оперативна самостоятелност и докладваше за ситуациите на първия секретар на градския комитет на партията. Директорът на предприятието нямаше власт над секретаря. Дали директорът на предприятието ще се задържи на поста си, зависеше от партийния секретар. За много неправди, ставащи в завода или фабриката, обикновените хора се жалваха направо на партийния секретар. Всяка година първичните партийни организации провеждаха отчетно- изборни събрания и имаха право да сменят партийния секретар, ако не си върши работата. Така че нещата, макар и косвено, зависеха от хората. Въпреки че изборът на нов партиен секретар се налагаше от секретаря на градския комитет, то хората можеха да изразят позиция и да не го сменят. Директорите и заместниците му, дори и да участваха в някаква схема за кражби и присвоявания, рано или късно това се разбираше и се докладваше на партийния секретар. Имаше и секретари на партията, които се включваха в в схемата за кражби, но тогава хората докладваха в градския комитет на партията, ако не ги чуят, стигаха до окръжния комитет. Освен това, ако хванеха някого в кражби, съществуваше така нареченият другарски съд, който действаше за дребни неща. Такива хора бяха сочени с пръст и всички знаеха, че са опозорени крадци. Въобще беше изградена система за докладване и непримиримост. Освен профсъюзите и партийните секретари защитаваха хората. Въпреки всичко и тогава се крадеше от държавата. Крадеше се, но на дребно. Освен това съществуваше закон, според който едно семейство има право само на едно жилище с разгъната площ максимум 120 квадратни метра и една вила извън града до 40 квадратни метра. Колкото и да крадяха, не можеха да си купят нищо. Нито фабрика, нито ресторант, нито хотел, нищо. Нямаше как да стане. Всичко бе държавна собственост. Медицинското осигуряване беше за всички. Образованието също. Партията майка се грижеше за всичко и за всички. От 1980 до 1989 г. жилищният проблем в страната беше решен на 90%. За тези девет години се извърши грандиозно по размери строителство. Вярно, живееха в държавни жилища, но всички бяха доволни. България се нареди на водещо място по стандарт на живот сред социалистическите страни. Тогава Турция и Гърция, ни дишаха прахта на обувките. Всички бяха доволни, защото малцина можеха да видят развитите западни икономически страни и нямаше как да направим сравнение. Хората, които виждаха тези държави, бяха международните шофьори, външното разузнаване на държавна сигурност, някои висши специалисти, учени, спортисти и културни дейци. Всички бяха обаче под контрола на ДС.

   През времето на социализма нашата правна система действаше, но и тогава имаше корупция сред част от следователи, прокурори и съдии. Аз лично знам за един адвокат, който оправяше дела във върховния съд. Плащаше със златни пендари и турски лири от миналите столетия. Златото си беше скъпо, а и трудно се намираше. Магистратите си знаеха, че с пари не могат да оперират, защото ще ги заподозрат, но със злато нямаше проблем. Някои от тях си направиха златни бижута до девето коляно. Понеже и тогава много-много не ги съдеха, то полицията не си правеше труда да събира доказателства по надлежния ред. Най-лесно им беше да дръпнат един як пердах на нарушителя. Пердах, ама пердах, че да му държи „хладно“ поне година и да не посяга да краде. Вече при убийства и изнасилвания системата работеше здраво и прошка нямаше. За дребните престъпления, като кражби, присвоявания и хулигански прояви се ядеше бой яко и почти никого не осъждаха. Минава през другарския съд да ги мъмрят и глобяват. Въпреки всичко имаше ред и всичко беше под контрол. Спомням си, един стар следовател ми каза:  - „Илия, българинът го е страх от три неща: 1. Да не го бият. 2. Да не му вземат пари. 3. Да не го шибат отзад. С друго не можеш го уплаши.“ Мисля си, че има голяма истина. Колкото нашия наказателен кодекс да го променят, той си остава едно плашило, от което на никой не му пука.

   След преврата от държавна сигурност през 1989 г. отпадна член първи от конституцията. Този член даваше властта на ком. партията над всички институции. Отпадна целият полит апарат, който държеше под контрол държавата. Властта премина в ръцете на невидимите от държавна сигурност. Вече хората нямаше на кого да се жалват и молят за помощ. Директорите на предприятия на воля започнаха да работят за свои интереси и, разбира се, за интереса на бившите от ДС. Беше съкратен само отдел шести на шесто управление на ДС. Останалият апарат си действаше. Вече споменах как се снабдиха с пари от няколко банки. С куфарчета откраднаха парите. С тези пари създадоха търговски фирми и започнаха да източват предприятия и банки. Схемата беше проста. Чрез протекцията на Българска Народна Банка се създадоха и нароиха множество банки, с цел едно предприятие да може да взема безконтролно заеми от всичките банки и да си ипотекира сградния фонд. На висока цена на входа на предприятието се доставяха суровини от фирми кръвопийци. На изхода дъщерна фирма изкупуваше готовата продукция. Всичко това ставаше с помощта и съдействието на новите управляващи. Смениха се неудобни директори на предприятия, които бяха честни хора и не искаха да играят тази мръсна игра. Същото нещо се случи и с Аграрно промишлените комплекси и трудовите земеделски стопанства. Първо се вземаше кредит от една банка, после от втора и т. н. и т. н., докато задълженията надхвърлят стойността на предприятието. Обявяваха го за разпродажба след фалита. Техническото му оборудване обаче е оценено на нула от банките. Само сградният фонд имаше оценка.  Много от печеливши преди години предприятия се изкупиха с приватизационни бонове на безценица. Други, непечеливши, се нарязаха на скрап, пак от техни фирми. Държавата абдикира навсякъде и от всичко. Не създаде почти никакви структури за контрол. А и самите структури, които контролираха държавната сигурност, заработиха за свои частни интереси. Имаше една жена, министър-председател на преходно правителство. Ренета Инджова се казваше. Тя се опита да спре процеса, но политическият ни елит бързо я отстрани. Скромна жена. Ако нея я бяха оставили тогава на власт, България нямаше да е на това положение сега.

    Говореше се в главна прокуратура, че приватизацията е ограбила страната със сто милиарда дойче марки, или сегашни 50 милиарда евро. Огромен ресурс, който е минал в частни ръце и после някои хора ядоха и пиха, че чак до ден днешен.

   Във всяка страна разузнавателните служби играят възлова роля в политическия живот и ако се оставят без контрол, става страшно. Няма друга организация, която да може да държи под контрол целия живот на една страна. Замислете се и ще достигнете до този извод. Силовите групировки, които бяха създадени в страната, бяха само параван за извършване на икономически далавери. Заблуда и отнемане вниманието на обикновените граждани. Имаше един период в Русия, където всеки можеше да вземе заем от банките, стига да представи добър бизнес план, без да ипотекира нищо. Хора на бившите от КГБ вземаха с куфарчета милиони долари. Една голяма част от тях избягаха в Америка, а друга в Европа и Индокитай. Някои от тези забогатели руснаци си закупиха хотели и ресторанти в Лос Анджелис и Маями. Други по-скромни си закупиха луксозни къщи и завъртяха някакъв местен бизнес. Милиарди долари изтекоха към Америка и никой няма намерение да връща парите. Американските служби за сигурност пък се хванаха за главата. Не им стигат местните бандитски кланове, ами се сблъскаха с една стройна организация на руски мафиотски групировки. Добре обучени и неподатливи на въздействие.

   За голям резил, по онова време се крадеше и от армията, и от полицията. Само от военните заводи и поделенията, за периода от 1989 до 2000 г. са изчезнали пет хиляди бойни цеви. Това са пистолети, автомати и картечници. Пресата обаче мълчи по тези въпроси. Спомням си като заловихме една рекетьорска група през 1996 г. В автомобила им намерихме автомат калашников и 700 патрона за него. Оказа се, че бе един от двадесетте автомата, изчезнали от пратка на военен завод „Арсенал“ Казанлък две години преди това. Военен завод, който е под контрола на службите за сигурност. Кой ли би могъл да знае как да ги открадне? Пък и 5 хиляди цеви са си голям арсенал. Някои от тях са продадени нелегално на наши групировки, а други са нелегален износ. Ами само оръжие ли се крадеше от армията, ами взривни вещества. Някои началници на складове, заедно с началника на АВ служба, изписваха взривни вещества и патрони и ги продаваха на бандитски групировки. В други складове се изписваха, строителни материали, авточасти, горива, а със съдействието на някои командири на поделения се бракуваше здраво вещево имущество. Да не говорим за фиктивната разпродажба под масата на излезли от употреба военни имущества и техника. Фиктивни ремонти на въртолети и бронетранспортьори. Усвояваха се държавни пари, но само на книга. И сега продължават кражбите в поделенията. Правата на новосъздадената военна полиция бяха орязани до минимум. Добре че премахнаха Строителни войски. Там какви злоупотреби имаше само. Особено при строителството на Атомната Белене. Атомната Белене не случайно не е построена още. Колкото по-дълга е агонията, толкова повече пари потъваха в нечии джобове. Още ще има да се строи и още ще има да се краде там.

   За служба материално и техническо снабдяване на полицията да не говоря. Като си спомням какви средства се отделяха за униформи, а какви образци униформи се шиеха само. Полицейските якета нямаха защита нито от вятър, нито от дъжд. Най-долно качество. Частни фирми изпълняваха поръчките.

   Спомням си като служех в последното поделение през 1990 г. Трябваше да подменям външни гуми на зилове и газки. Отидох в склад до София да ги получавам, а те ми натовариха един камион гуми – регенерат. В накладната пишеше първо качество. Казвам на началник склада: - „Аз тези гуми няма да ги взема. Инженер химик съм и виждам че са регенерат.“  А той: - „Всичките в склада са такива. Такива ми докараха и ми ги заведоха първо качество. Нещата не зависят от мене“. Проверих склада и се оказа истина. След време тези зилове и газки ги бракуваха, но все пак, кой взе разликата в парите между регенерата и първо качество, остана загадка. За това, че не премълчавах злоупотребите в армията, през 1991 г. ме съкратиха и се влях в армията на безработните. Не можеш да риташ срещу ръжена и да не се опариш. Наясно съм с кражбите във всяка една институция. Тези, по високите етажи на властта, също бяха наясно, но не им пукаше. Създадена беше такава правова система, която създаде държава от престъпници. Не случайно докладите на Европейския съюз постоянно критикуват и искат да имаме успехи в правосъдието и вътрешния ред. В шенген няма да влезем скоро, ако не се направят коренни промени в правната система. Това обаче няма как да се случи при положение, че парламентът е разцепен и няма съгласие. Структурите на бившата ДС още контролират нещата. Продължава една мръсна и невидима война между доброто и злото. Сочат се на обществото корупционни практики на дребно, а се скриват големите далавери. Постоянно се говореше за контрольорите на пътна полиция и патрулите на охранителна полиция, че вземат пари на ръка. Не санкционирали по закон нарушителите. Като се замисля, да, вярно е, корупция е и не е редно да се прави, обаче погледнете в проценти събираемостта на глобите по онова време. От 5 до 6% беше. Сега не знам, промениха нещо закона и дано да е по-добре. Това патрулните го виждаха и си казваха: „По-добре да взема някакви пари за себе си и семейството, отколкото почти никакви за държавата.“ Освен това с 600 лв заплата в София, Варна и Бургас е трудно семейството на един полицай да се справи, при не работеща съпруга, две деца и квартира под наем. В същото време, голямата корупция по етажите на властта и правосъдието, няма кой да я изкара на бял свят.

   Да не говорим за силовите подразделения на МВР, като Батальона за борба с тероризма и частите за борба с организираната престъпност.  Тези момчета цял живот се обучават на специални бойни техники за задържане, стрелба и тактика на действие при екстремни ситуации. Тяхната заплата е същата както на обикновения редови полицай. Нима държавата не може да намери средства за 600 човека в страната, на които да даде безлихвени заеми, за да си закупят жилища и автомобили. Нима не може да им се отпусне бензин за автомобилите им, безплатни телефонни разговори в България и т.н. и т.н. Да подобри стандарта им на живот. Тогава тези момчета никога не биха служили на престъпни групировки, ако знаят, че семействата им ще бъдат солидно обезщетени при смърт.

    Мисля, че през 1998 г. имах проблем и реших да видя за колко е застрахован един полицай при смърт. Емануил Йорданов ни беше застраховал за по 30 хиляди лева. Сегашни пари 30 лева. Служителката от ДЗИ ми каза: „Не се притеснявай, те ще хванат убиеца и той ще плаща обезщетение.“ Стана ми много тъжно и много весело. Сега не знам на колко са застраховани полицаите, но през 1998 г. едно погребение струваше 100 хиляди лева. Тогава още разбрах на каква гавра бяхме подложени от властимащите. Не може в едно полицейско управление първа категория да има само четири бронежилетки. Не може на патрулен автомобил да се отпускат само два литра бензин на смяна и да ги караш да разнасят призовки и наказателни постановления из целия град. После защо ползвали спонсори. Ами ползват и ще продължават да го правят. Някои от тях се принуждават да рекетират престъпниците да им наливат бензин в патрулната кола. Пълен цирк сме. После работи и се бори с престъпността. Как да стане. Патрулните зимата нямат право да стоят на топло в заведение, нямат право да стоят в полицейското управление, трябва да са на улицата. Автомобилите им без бензин. Стоят на студа и чакат. Не могат да проверяват автомобили, които не са извършили нарушение. Не могат да обикалят по кварталите, за да имат бензин да реагират на сигнали за нарушения. При полицейска операция за задържане на престъпна групировка постоянно вървят оплаквания срещу тях. Специалните части винаги действат твърдо и елиминират всякаква съпротива до привеждане на лицето в пакетовано състояние. Не могат да рискуват излишно живота си, той и без това не им е застрахован. Ако са по-меки, не се знае дали няма и да пострадат. Затова изненадата и твърдият подход са правилният избор. Лошото е, когато криминалистите изпратят групата на грешен адрес или на непроверена информация. Тогава страдат невинни граждани. Ами и сред криминалистите има недобросъвестни и за жалост  продажни. 

   За мен, престъпниците не са толкова виновни, колкото корумпираните държавни служители, които служат на престъпните групировки. Получават заплати, за да защитават държавните интереси и служат на нацията, а вършат предателства.

   Виждам по телевизията как знакови фигури след дело се присмиват. Присмиват се, защото знаят  каква корупция е. Знаят много добре, че ще се измъкнат. Един магистрат вземе ли веднъж подкуп, връщане назад няма. След това направо си го рекетират с видеозапис при даване на подкупа и записани разговори с него. Адвокатите посредници си купуват магистрати. Толкова е просто.

   И така, как да се излезе от тресавището? Отговорът е смяна на правната система с Англосаксонска. Освен това, подборът на съдебните магистрати трябва да е пак по тяхната система.

   Няма да забравя 1993 г. още не бяха въвели наметалата в съдебната система за съдии и прокурори. Присъствах на някои дела като охрана. Ами имаше млади съдийки по на 25-26 години. Идваха на делата си с едни полички „мини джуп“ и с големи деколтета. Направо наточени като манекенки. Вярно, че бяха красиви жени, но като се изкомандваше „Стани, съдът идва“ и подсъдимите като видеха кой ще ги съди, се изправяха на нокти. Имаше някои от тези млади жени, често засичани в компаниите на криминално проявени лица. Цяла нощ живяла по купони, недоспала и сутринта ще съди. Чудех се дали условието, че е завършила право в Софийския университет „Климент Охридски“ е достатъчно за такава голяма отговорност. Кой ги проучваше и назначаваше и така не ми стана ясно. Имаха дела, чакащи мотиви по присъди с години. Една камара оправдателни присъди и пълно безхаберие.

   В заключение, хората, които контролираха прехода, ни насочиха в руслото на материалния закон и станахме държава от престъпници. Много от тях остаряха, а други измряха, така че е дошло време да се отърсим от сянката им. 

   Дошло е време да се обединим и изградим един нов свят. Нека заровим томахавката на раздора и омразата. Да забравим имената на предателите, за да не си ги спомняме навеки. Да изградим една нова, правна система по образец на развитите икономически страни.

   Бъдете живи и здрави! Нека ангелът хранител да Ви води по лунната пътека на вашия прекрасен живот!

   Бог да благослови България и нейния възлюбен народ!

       16.02.2012г.                      ИЛИЯ ИЛИЕВ - ЛАРНАКА