Винаги, когато решиш да се завръщаш към себе си, ще заварваш там друг човек. Предишният е отнесъл със себе си всички спомени. Няма ги старите болки, няма ги нещата, на които си се радвал и тези, заради, които си проливал сълзи в отчаянието, че не можеш да ги промениш.
Човекът, който ще заеме мястото си в теб, ще носи белезите на последното ти бягство от себе си. Дали то е било породено от несбъдната Любов, от липсата на комуникация с хора около теб, или поради желанието, да си дадеш почивка от всичко и от всички, то също така, ще е обременено от товара на една навременна, или закъсняла равносметка...
Завръщането ти към теб самия, крие рисковете на предизвикана амнезия – умението да забравяш лица, хора и събития, на които си сложил кръст. Но на някои от тях, може би си прибързал с поставянето на такава тежка и по принцип неотменима отметка. А за други – даже прекалено, да си закъснял да го сториш. И в двата случая обаче, това променя кода за достъп към теб дотолкова, че ти се струва, че ...